Френският президент Еманюел Макрон рискува много, влизайки в конфронтация със САЩ. Това е голям риск дори за смел играч като него, пише в. "Ню Йорк таймс", цитиран от БТА.
Макрон нареди на своя външен министър Жан-Ив Льо Дриан да използва език, който не е особено характерен за дипломацията, камо ли за дипломацията между съюзници, описвайки действията на САЩ във връзка със загубената от Франция сделка с подводниците. Той отзова френския посланик във Вашингтон - нещо, което се случва за първи път. Подобна смелост е в характера на Макрон. Именно така той стана президент на 39-годишна възраст. По време на своето управление Макрон е отзовавал посланиците на Франция в Турция и Италия заради предишни обиди. Освен това той не може да си позволи да изглежда слаб малко повече от половин година преди френските президентски избори. Само че въпросът, който убягва на Франция във връзка със случая с подводниците, е дали Макрон има достатъчно добри карти, които да разиграе, коментира изданието в анализ по темата.
В отговор на тайните американско-британски действия за продажба на ядрени подводници на Австралия Макрон може да реши да предприеме по-сериозни стъпки. Една от идеите, които се въртят като възможност във Франция, е страната да се оттегли от интегрираната военна командна структура на НАТО, към която отново се присъедини през 2009 г. след 43-годишно отсъствие. Това обаче би било крайна мярка, която служителите във външното министерство отхвърлят като вариант.
Все пак самото циркулиране на подобна идея е намек за сериозността на ситуацията, която Льо Дриан описа като "тежка криза". Франция се чувства унижена и няма лесно да забрави случилото се, което смята за голяма обида, нанесена й от САЩ, изтъква вестникът. Льо Дриан е в Ню Йорк тази седмица за годишната сесия на Общото събрание на ООН, но засега няма планирана среща с американския държавен секретар Антъни Блинкън. Макрон няма да ходи в Ню Йорк, за разлика от британския премиер Борис Джонсън, който ще се срещне с президента на САЩ Джо Байдън.
За Макрон случаят с подводниците показва, че съюзът НАТО е отслабен до степен на нефункционалност заради липса на доверие. Спойката е изчезнала. Без прозрачност, каквато при сделката с подводниците нямаше, съюзът според Франция се превръща в празна дума, отбелязва в статията "Ню Йорк таймс".
Ново партньорство между САЩ, Великобритания и Австралия, чиято цел е противодействие на набиращия сила Китай, получи предимство пред един стар съюз, чийто враг - Съветският съюз, отдавна не съществува. За Франция случаят с подводниците изглежда като погребална песен за съюзите в един опортюнистичен нов азиатскоцентричен свят на сменящи се партньорства. В отговор Франция иска неща като "европейска стратегическа самостоятелност" и "европейски суверенитет", които са любими фрази на Макрон, да станат реалност.
Проблемът е, че Европейският съюз не е единен. Обидата към Франция като цяло беше посрещната с мълчание от европейските й съюзници, въпреки че председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви по Си Ен Ен, че "една от нашите държави членки беше подложена на отношение, което е неприемливо". Льо Дриан разговаря с германския външен министър Хайко Маас, но връзката на Германия със САЩ е много силна. Колкото до централноевропейските страни като Полша и Унгария, те поставят американската защита, която получават чрез НАТО, много над френските интереси в Индо-тихоокеанския регион. За тях европейският "суверенитет" е анатема - те искат своя, който някога им беше отнет от Съветския съюз. Тъй като външнополитическите решения в ЕС се вземат с единодушие, тези различия имат голямо значение, отбелязва "Ню Йорк таймс".