Преговорите за подновяване на иранската ядрена сделка още не са в задънена улица, но процесът върви бавно и вероятно за целта ще е нужен някакъв нов механизъм. Междувременно иранците спекулират с перспективата да се сдобият с атомно оръжие, посочва руски ориенталист в интервю за "Свободная преса".
"Как трябва да се тълкуват думите на иранския министър на разузнаването Махмуд Алави, че Техеран ще се сдобие с ядрено оръжие, ако бъде притиснат до стената? Може ли да сметнем тази позиция за официална?" Вестникът задава тези въпроси на Гумер Исаев, шеф на Санктпетербургския център за изучаване на съвременния Близък изток.
"Когато Иран, от една страна, заявява, че не се стреми да прави ядрено оръжие, а от друга - ако стане съвсем зле, може и да направим", това според мен е въпрос на спекулация, отговаря експертът. "Покойният премиер на Израел Ариел Шарон уверяваше още в началото на 2000-те, че след година Иран ще има ядрени оръжия. Минаха обаче двайсет години - и нищо не стана", напомня той.
"Иран наистина има възможности да обогатява уран и да получи прототип на атомна бомба. Западът естествено се тревожи, тъй като иранците развиват същевременно и ракетните си технологии. Но нека приемем за предпоставка, че наличието на ядрени оръжия у една държава не предполага тя веднага да бомбардира всички", казва Исаев.
"Няма данни, че Иран е на път да се сдобие с пълноценни ядрени въоръжения. А новият президент на САЩ Джо Байдън и екипът му маркираха нова тенденция в подходите към иранския ядрен проблем и Техеран изглежда внимателно следи това. Защото от евентуалния компромис зависи ситуацията в целия регион. Американско-иранската конфронтация може да раздвижи и всички останали - Ирак, Саудитска Арабия и естествено Израел, но сигурно в по-малка степен. Израел притежава ядрени оръжия и няма защо да се страхува от някого, реакцията му спрямо Иран е по-скоро имитация на страх. Защото Иран, дори да получи ядрени оръжия, едва ли би могъл да причини щети на Израел. Обратното, тъкмо Израел редовно нанася удари по проиранските формирования в Сирия и се чувства доста безнаказано. Но ако ситуацията започне да се стабилизира, това ще е само от полза за страните от региона", особено за малките, разсъждава руският аналитик.
"САЩ докараха Иран до влизане в ЕАИС" - Евразийския икономически съюз, четем в заглавие на агенция РОСБАЛТ.
Иран започна преговори за членство в ЕАИС. Председателят на парламента Мохамад Багер Галибаф, цитиран от местната агенция ФАРС, заяви след визита в Москва, че страната се готви за постоянно членство в блока, включващ Русия, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Армения. "На пръв поглед решението на Техеран, огласено със сигурност след договаряне с Русия, а може би с всички членки на ЕАИС, изглежда леко изненадващо. Но дрейфът на Иран е съвсем логичен - страната има нужда от някакъв "чадър на сигурност" и от разширяване на търговско-икономическите си възможности, посочва авторът на материала, припомняйки санкционния натиск на САЩ и съюзниците им, също и "песимистичните прогнози за бъдещето на ядрената сделка, разрушена от Вашингтон". "Тоест американците фактически сами подтикнаха Техеран да се включи в постсъветската "петорка", в която, не ще и дума, се разпорежда Москва", констатира той.
Членството на Иран в ЕАИС ще отвори за него нови пазари, а тясното икономическо сътрудничество най-често води и до тясно политическо взаимодействие. Така че с новия си "чадър", доскоро неприеман сериозно от Запада, Техеран ще може по-уверено и настойчиво да преговаря със САЩ, най-вече за ядрената си програма.
"Защо обаче е нужен Иран на самия ЕАИС, под който се подразбира предимно Русия", пита се наблюдателят. И сам посочва сред причините на първо място "изкушението" за Москва "да настъпи Америка по някой голям или малък мазол".
Второ, Ислямската република ще направи блока значително по-примамлив, ще повиши и ролята му на международно ниво. Границите му ще се разширят до Персийския залив, което осезаемо ще промени геополитическата ситуация в Близкия изток - нещо еднакво важно и за Техеран, и за Москва, поне в контекста на регионалната сигурност.
Трето, иранската икономика, макар и силно пострадала от санкциите, е сред най-големите в Югозападна Азия и в територията на страните от ОПЕК. Стига да посочим, че Иран разполага с огромни запаси от петрол - 18 милиарда тона. И се стреми към сътрудничество с държавите, граничещи с ЕАИС, показва се като доста надежден инвеститор и партньор, например в енергийното сътрудничество с Азербайджан и Таджикистан.
"Започналите преговори за членство на Иран в ЕАИС са събитие от голямо геополитическо значение. Няма лесно да го пренебрегнат нито колективният Запад, нито близкоизточните държави. Решението на Техеран е крайно неизгодно за политическите му антагонисти, защото свързва още по-здраво с Русия този "главен спонсор на тероризма", както го наричат САЩ, изтъква РОСБАЛТ.