Животът не е бягство: зарежете синдрома на Худини и крайния "ескейпизъм"

1. да ни държат на повърхността в най-трудните моменти;

2. да решат проблема.

Източник: psychology-spot.com, sensiseeds.com

Cohen, S. (2010) Searching for escape, authenticity and identity: Experiences of lifestyle travellers. En: M. Morgan, P. Lugosi & J.R.B Ritchie (Eds.) The Tourism and Leisure Experience: Consumer and Managerial Perspectives (pp. 27-42). Bristol: Channel View Publications.

Henning, B. B. &  Vorderer, P. (2001) Psychological escapism: Predicting the amount of television viewing by need for cognition.Journal of Communication; 51(1): 100 – 120.

Igorevna, O. O. (2015) Escapism: current studies and research prospects in contemporary psychology. Austrian Journal of Humanities and Social Sciences; 3-4 (1): 103-105.

Krcaburun, K. & Griffiths, M. D. (2019) Problematic Instagram Use: The Role of Perceived Feeling of Presence and Escapism. International Journal of Mental Health and Addiction; 17(4): 909-921.

Longeway, J. L. (1990) The Rationality of Escapism and Self-Deception. Behavior and Philosophy; 18(2): 1-20.

Ohno, S. (2016) Internet escapism and addiction among Japanese senior high school students. International Journal of Culture and Mental Health; 9(4): 399-406.

Spinhoven, P. et. Al. (2017) Experiential Avoidance and Bordering Psychological Constructs as Predictors of the Onset, Relapse and Maintenance of Anxiety Disorders: One or Many? Cognitive Therapy and Research; 41(6): 867–880.

3 въпроса за възстановяване на контрола

Какво е ескейпизъм? Психология на избягването

Най-често срещаните ескейпистки стратегии за избягване на реалността

От здравословен ескейпизъм до токсичен ескейпизъм

Спрете да бягате, за да започнете да се изправяте

В действителност всеки избира предпочитания от него метод за бягство и се потапя в алтернативната вселена, която е създал, за да му подхожда, избягвайки реалността, която е смазваща, и с която не желае да се занимава.

Втората стъпка е да открием точно от какво бягаме. Кой е проблемът, който ни смазва. За да направим това, можем да си зададем един прост въпрос: Какво ме притеснява/плаши/тревожи?

Във всеки от нас живее по един ескейпист. От време на време изпитваме необходимост от промяна, изключване, рестартиране... Ето защо си организираме ваканции, четем романи, гледаме телевизия или видеоклипове с котенца в Youtube.

Въпреки че ескейпизмът може да служи като техника за справяне със стреса, който следва, когато се чувстваме претоварени, трябва да сме достатъчно зрели, за да знаем кога е дошло време да се върнем към реалността и да се изправим пред проблема.

Докато продължаваме да избягваме проблема, стресът остава, а това ни кара да избягваме реалността, която все повече ни заплашва. Това ни затваря в порочен кръг.

И третата стъпка е да намерим решения, които ни позволяват да решим онова, което ни засяга, или поне да смекчим напрежението, което то поражда. Това ще ни помогне да се запитаме:

Може да не сте напълно наясно с вашите стратегии, но това не означава, че не ги използвате за справяне със стресови и конфликтни ситуации в живота си.

Първата стъпка за разбиване на ескейпистичния затворен кръг е да признаем, че бягаме. За целта е достатъчно да си отговорим честно на въпроса: Какво правя, което ми помага да реша проблема?

Разбира се, наркотиците и алкохолът също са крайно ескейпистки стратегии, тъй като те променят когнитивните ни функции, осигуряват откъсване от нашето „его“ и ни улесняват да игнорираме реалността, нанасяйки значителни физически и психологически щети.

Желанието за бягство само по себе си не е нито добро, нито лошо. В някои случаи функцията на ескейпистките стратегии е да ни позволят да се справим със свят, който е твърде съкрушителен, със свят, който изглежда невъзможен за управление и заплашва да разбие едно „его“, което не е в най-добрия си период.

Животът днес е стресиращо приключение, все по-ускорено пътуване до никъде, което често ни претоварва. За да се справим с ежедневните проблеми — и тези, които срещаме по-рядко — всички ние прилагаме на практика различни стратегии за справяне.

Дори пътуванията могат да бъдат ескейпистка стратегия, както посочват изследователи от Университета в Сури, особено когато целта на тези пътувания не е да се отиде на ново място, а да се избяга от мястото, където се намираме, защото е непоносимо да бъдем там.

Ескейпизмът е стратегия за справяне, която предполага тенденцията да се избягва реалността, в търсене на желаната сигурност и спокойствие във фантазен свят. Това обикновено предполага изкореняване от реалността, за да се намери убежище във въображаема и паралелна вселена, въпреки че може да включва фантазии, свързани с по-добро, по-властно, успешно или значимо „его“.

Ето защо е важно да запомните, че колкото и да е успокояващо да бягаме в книгите, социалните мрежи, телевизията или всяка друга дейност, която ни позволява да се изключим от притесненията, проблемите обикновено не изчезват сами, нито стресовите ситуации или конфликтите, които са ги породили.

Изпиването на чаша вино под звуците на любимата си музика след дълъг работен ден може да бъде приятен начин да се отпуснем. Но ако още от вратата търсим бутилката, защото не можем да се справим с реалността, е нужно да спрем и да се запитаме какъв е проблемът, който трябва да решим.

Неслучайно проучване, проведено в университета в Мангейм, разкрива, че броят часове, които възрастните прекарват в гледане на телевизия, е показател за нивото им на ескейпизъм. Психолозите откриват, че хората, които изпитват незначителна нужда от саморефлексия и интроспекция, са склонни да отделят повече време за гледане на телевизия.

Почивката, релаксацията и откъсването от определени проблеми може да бъде здравословно. От време на време ни се иска да предприемем пътуване до един по-удобен свят, без отговорности, без проблеми, без битки за водене. Тези моменти могат да ни помогнат да осъществим необходимата психологическа дистанция за решаване на проблема.

Проучване, проведено в университета в Лайден, ни предупреждава, че хората, които постоянно избягват да се справят с интензивните си емоции, изпитват по-силни чувства на тревожност и емоционални страдания с времето. Склонността към психологически ескейпизъм може да се наслои като снежна топка и да се превръща в лавина. Проблемът ще продължи да нараства, докато се чувстваме „безопасно“ в друга вселена.

Съществуват различни начини да избягваме реалността, която не ни харесва. Някои хора могат да прекарат часове в опита да отключат следващото ниво на видео игра, други се губят в черната дупка на социалните мрежи. Има такива, които се потапят в маратон по гледане на сериали, и такива, които потъват в света на книгите или се занимават с безсмислени дейности.

Тъй като всички ние в по-голяма или по-малка степен прилагаме ескейпистки стратегии, важно е да сме наясно с тях. Почти всяка дейност може да се превърне в бягство от реалността, много от тези поведения могат дори да изглеждат положителни. Важното е да се запитате дали те не са просто оправдания, за да избегнете необходимата саморефлексия.