Инцидентът в Керченския проток бързо изостри ситуацията между Русия и Украйна, но опитът напрежението да се разпространи извън двустранните отношения изглежда не бе твърде успешен, пише "Росийская газета".
Русия задържа в неделя край анексирания полуостров Крим два украински катера и влекач с обвинението, че са навлезли незаконно в руски териториални води и арестува част от екипажите на съдовете. Според Москва става дума за провокация от страна на Киев. Украйна квалифицира станалото като акт на агресия от руска страна и настоя за освобождаване на моряците и връщане на корабите. Коментаторът на московския официоз нарича реакцията на Запада предсказуема - предупреждения, отправени към Русия, но вяла. Според него идеята на украинския президент Петро Порошенко да въведе военно положение цели отлагане на президентските избори идната пролет и е шита с бели конци дотам, че е трудно този път да предизвика вълна от искрена подкрепа дори отвъд Атлантика.
Журналистът вижда неразрешимо за момента противоречие в това, че юрисдикцията на Русия над Крим не е призната от Украйна и повечето страни в света, докато за самата Русия фактът, че Крим е част от Руската федерация, не подлежи нито на съмнение, нито на обсъждане. Но в тази ситуация е заложена мина с безсрочно действие и взривателят е в ръцете на Киев, тъй като на Украйна е гарантирана международна подкрепа при всяка провокация от нейна страна и отговор от страна на Русия. "А правната база, на която се определят териториалните и неутралните води, дава много възможности за популярната днес хибридна война", предупреждава той. "Русия вероятно би трябвало отдавна да заяви по-ясно, че правилата в спорни акватории се определят от нея, и че всички ще трябва да се примирят с този факт", заключава авторът на "Росийская газета".
Обществото в Украйна реагира като явно неподготвено за военно положение, пише "Независимая газета". Според вестника украинците не са толкова наплашени от евентуална война, а по-скоро се опасяват от последиците на въвеждания специален режим. Показател за нагласите може да е спадът в курса на националната валута - гривнята не се срина, но всеки ден поевтинява по малко. "Едни се опитват да спасят спестеното, други се запасяват със стоки от първа необходимост. Но като цяло панически нагласи няма. Властта гарантира навременно и цялостно изплащане на заплатите, пенсиите, помощите и това, че банките ще работят, както обикновено", се казва в материала.
"Малцина вече имат интерес от нормализиране на руско-украинските отношения след хибридните години", последвали анексията на Крим през 2014 г., пише опозиционният "Новая газета". "Поне малцина от онези, за които войната означава печалба, политически рейтинг или най-малкото евтини цигари", добавя всекидневникът. "Началството - и на първо място естествено нашето, руското", според изданието вече се е адаптирало към новата ситуация.
"В реда на нещата би било един военноморски конфликт със съседна страна да предизвика скандал и правителствена криза, преговори между външните министерства, поднасяне на извинения. Така правят отговорните политици, които ценят живота на хората и разбират, че войната няма да реши ничии проблеми. А нашите стратези смятат, че въоръженият сблъсък е само повод за нова пропагандна спецоперация. Така се раждат нови политически ценности, в чиито рамки финалната цел, сиреч запазването на собствената им власт, оправдава всичко", допълва "Новая газета".
Киев обсъжда с представители на САЩ възможностите за разполагане на американска военна база в Източна Украйна или близо до Крим, пише прокремълският "Известия". Вестникът се позовава на депутата от Върховната рада Иван Винник от партията "Блок на Петро Порошенко". "Ако говорим за политическото равнище, диалогът с американците по въпроса тече. Ако пък за юридическото, трябва навярно да говорим, щом наближи интеграцията на Украйна в НАТО. Базата естествено е категорично необходима. Защото иначе не можем пълноценно да гарантираме дългосрочната сигурност на страната във връзка с политиката на Руската федерация", обяснява Винник пред изданието.
Западът призовава Русия и Украйна към диалог и не бърза да въвежда нови санкции срещу Москва. При това ключов посредник стават този път не САЩ, а Европа, отбелязва руският в. "Комерсант". "Твърде сдържаната международна реакция на ескалацията край бреговете на Крим показва, че в очите на Запада инцидентът не е достатъчно основание за незабавно налагане на нови санкции срещу Русия", посочва политологът Андрей Кортунов. "Това не означава, че политиката на САЩ и ЕС към Москва става по-приятелска. Причината е друга. Независимо от всякакви претенции на Запада към Русия по повод Крим и Донбас, там разбират, че няма как да се хвърли върху Русия цялата вина за станалото в Черно море", добавя Кортунов.
"Събитията край бреговете на Крим отново привлякоха вниманието на Европа към проблема с Украйна, който Западът започна да забравя на фона на други кризи и конфликти - Сирия, Договора за ракетите със среден и малък обсег, трудната ситуация между ЕС и САЩ и вътре в ЕС, където си има свои разделителни линии", казва аналитикът Надежда Арбатова. "Инцидентът край Крим напомни на лидерите на ЕС, че този проблем няма да изчезне. Затова Европа не може да си позволи да остане настрана, оставяйки ситуацията на самотек", обяснява Арбатова. Според нея последните контакти между европейски и руски лидери показват, че европейската дипломация ще бъде принудена да мине към активни действия - преговори с ключовите играчи в украинската криза: Киев, Москва и Вашингтон", допълва "Комерсант".
Андрей Кортунов също смята, че Европа ще играе все по-голяма роля в украинското уреждане. "В конфликта с Русия украинската страна търси подкрепа главно от САЩ, но Америка е далеч, а Европа е близо. И Киев свързва своите планове за интеграция със Запада именно с европейския проект. А фактът, че Украйна остава силно обвързана с Европа, дава на ЕС шанс да се превърне в истински влиятелен посредник", пояснява руският експерт.