Неандерталците са имали по-възрастни майки и по-млади бащи в сравнение със съвременните хора, установи изследване на учени от мрежата на института "Макс Планк", съобщи електронното издание "Медикъл експрес".
Когато предшествениците на съвременните хора напуснали Африка преди 50 000 години, те срещнали неандерталците. В резултат на тази среща неандерталците допринесли за около два процента от генома на днешното неафриканско население. Учени от университета в Орхус, Дания, деКод Дженетикс от Исландия и института "Макс Планк" за еволюционна антропология в Лайпциг, Германия, проведоха най-обхватния досега анализ на данни от 27 566 исландци, за да установят кои части от нашия геном съдържат ДНК от неандерталците и каква е ролята й в съвременния човек.
Всеки човек от неафрикански произход има около две на сто от ДНК на неандерталците, но различните хора носят в себе си различни части неандерталска ДНК. Учените възстановили около 38 на сто от генома на неандерталците, като използвали 14 милиона фрагмента от ДНК на неандерталци.
При сравнение на неандерталска ДНК с геном на неандерталец и на денисов човек, проследен в института в Лайпциг, учените установили, че неандерталското население, което се е смесило със съвременните исландци, прилича повече на неандерталците, открити в Хърватия, отколкото на тези, открити в Русия.
Неочаквано учените открили още, че исландците носят следи от ДНК на денисовия човек, за която доскоро се смяташе, че присъства единствено при източноазиатците и у населението на Папуа Нова Гвинея. Възможно е предшествениците на неандерталското население да са се смесили със съвременни хора, които преди това са били смесени с денисовия човек.
Във всяко поколение родителите предават своята ДНК на децата си и е известно, че възрастта на всеки от родителите влияе силно върху видовете мутации, които преминават в поколението. "Като сравнихме генетичните мутации във фрагментите от неандерталска ДНК със съответните фрагменти от съвременна човешка ДНК, установихме, че средният неандерталец имал по-възрастна майка и по-млад баща в сравнение със съвременните хора", казва водещият автор на изследването Лауриц Сков, изследовател от университета в Орхус и института "Макс Планк" по еволюционна антропология.
Изследователите показват, че неандерталската ДНК оказва слабо влияние върху здравето и външния вид на съвременния човек. Малкото случаи, при които неандерталската ДНК има въздействие върху исландците, сочат леко занижен риск от развитие на рак на простата, слаба тенденция за по-нисък ръст и малко по-бързо време на съсирване на кръвта, допълва БТА.