Наличието на метан в атмосферата на Марс беше потвърдено от нов анализ на данните от сондата Марс Екпрес. Това обявиха днес учени, които твърдят, че този газ би могъл да бъде индикатор за микроорганичен живот или пък, че произтича от геологични процеси, предаде Франс прес.
Европейската сонда Марс Експрес, в орбита около Червената планета от края на 2003 г., вече установи следи от метан в марсианската атмосфера през 2004 г. благодарение на инфрачервения си спектрометър. Но тези резултати тогава не убедиха напълно експертите поради технически причини.
През юни 2018 г. НАСА на свой ред обяви, че мобилният робот Кюриосити е установил метан в марсианската атмосфера на 15 юни 2013 г. близо до кратера Гейл. Но тези резултати също породиха въпроси и някои учени се запитаха дали метанът не идва от самия роувър, припомня Марко Джурана от Италианския институт по астрофизика в Рим.
Междувременно международен екип, ръководен от Джурана, е успял да подобри качеството на данните, събрани от инфрачервения спектрометър на Марс Екпрес - една мисия на Европейската космическа агенция.
"Разработихме нов подход за подбор, обработка и събиране на данните от спектрометъра", обяснява италианският експерт. "Това намалява голяма част от несигурността около измерванията на уреда", допълва той.
Малко след кацането на Кюриосити през 2012 г. в кратера Гейл "реших да извърша дългосрочно наблюдение на марсианската атмосфера", разказва ученият.
На 16 юни 2013 г., ден след Кюриосити, спектрометърът на Марс Експрес е регистрирал пик на емисията на метан над кратера Гейл. Тези резултати са потвърждение от независим източник на измерванията на Кюриосити, посочват учените.
Намирането на метан на Марс е много важно за планетолозите, защото той може да бъде индикатор за микробен живот, отбелязва Джурана. Но присъствието на този газ може да произтича и от геохимически реакции, без връзка с живота, предупреждава италианският експерт.
Екипът на Марко Джурана смята, че е успял да локализира източникът на тази емисия метан в района на разлом, разположен източно от кратера Гейл. За целта учените са извършили две отделни изследвания. Едното на базата на цифровото моделиране, а другото основаващо се на геологически анализ на мястото. Резултатите от двете изследвания сочат една и съща зона.
"Идентифицирахме тектонични разломи, които могат да се простират под район, покрит с тънък слой лед. Възможно е ледът да задържа метана под повърхността и да го освобождава епизодично, когато има разкъсване на разломите", казва Джузепе Етиопе от Националния институт по геофизика и вулканология в Рим.