“Хизбула” стои зад атентата на бургаското летище “Сарафово”, извършен от камикадзето Мохамед Хасан Ел Хюсеини и двамата му помагачи Мелиад Фарах и Хасан Ел Хадж Хасан.
Това сочат доказателства по делото за атентата на 18 юли 2012 г., при който загинаха 5-има израелски туристи и българският шофьор Мустафа Кьосов и бяха ранени 38 души, между които и екскурзоводката Данка Иванова. Данните са събрани в съдебната фаза на процеса.
11 години след кървавия инцидент на летището съдебната сага приключи окончателно с възможно най-тежки присъди - доживотен затвор без замяна за подсъдимите Мелиад Фарах и Хасан Ел Хасан.
Новината съобщи главният прокурор Иван Гешев, като допълни, че са уважени и гражданските искове на наследниците на шестимата загинали.
Делото така и не е стигнало до ВКС, защото служебните защитници на двамата подсъдими не са обжалвали пред последната инстанция. “Престъплението е без аналог в България през последните над 90 г.”, припомниха от прокуратурата. Доказателства за връзката на атентаторите с ливанската шиитска групировка са събрани в съдебната фаза на процеса.
“В нашето законодателство юридическите лица не могат да бъдат субекти на наказателна отговорност, такава е предвидена за физическите. Евентуално би могло да се повдигне обвинение за организиране или участие в престъпна група. В хода на разследването по делото такива доказателства не съществуваха”, каза пред “24 часа” прокурор Калина Чапкънова, понастоящем член на ВСС.
Когато става атентатът, тя е окръжен прокурор на Бургас и поема делото като наблюдаващ. Чапкънова успява за 30 дни да анализира доказателствата и да изготви обвинителния акт. “Досъдебната фаза приключи в изключително кратки срокове, като се има предвид обемът на материалите и техният анализ. Още повече че у нас до този момент нямаше практика по аналогичен случай”, коментира Чапкънова.
Тя признава, че наказателното производство е оставило дълбок емоционален отпечатък в съзнанието и е обогатило професионалния опит.
“Работата костваше на целия ни екип много усилия и лишения от личното ни време. Но постановените най-тежки осъдителни присъди ме карат да съм удовлетворена за огромния труд, който положихме. Резултатите сочат за изключително добро взаимодействие между полиция, следствие и прокуратура по разследването. Разгърнато бе широко международно полицейско и правно сътрудничество”, каза Чапкънова.
В първите месеци на разследването връзката между “Хизбула” и атентата в Бургас е само предположение, въпреки че Израел от самото начало лансира тази версия.
Месец след атентата след среща с тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов израелският вицепремиер и министър по стратегическите въпроси Моше Яалон заявява: “Ние знаем кой стои зад атентата - това е Иранската революционна гвардия и по-специално бригадите “Ал Кудс”, ръководени от Касем Сулеймани. Този човек е поръчителят… Както при намерението за атентат в Кипър, така и зад бомбената атака в Бургас сме сигурни, че “Хизбула” играе ролята на подизпълнител. Това е, което знаем. Сега трябва да открием кой точно е терористът, извършил това в България”.
Терористът камикадзе се оказва 23-годишният Мохамед Ел Хюсеини от ливански произход с френско гражданство, който влиза в България с фалшива самоличност като французина Филип Мартен.
Той пристига на бургаското летище малко преди 17 ч на 18 юли 2012 г. Облечен е с бермуди и тениска, а бейзболна шапка покрива част от дългата му коса.
Атентаторът носи раница на гърба и се слива с пътниците на аерогарата в горещия ден.
По-късно става ясно, че е пристигнал с такси от Равда, като по време на пътуването непрекъснато питал шофьора колко време ще му отнеме да стигне до летището. Атентаторът станал особено чувствителен, когато в купето изпищял радар и светнал в червено, спомнят си запознати с разследването.
Самолетът от Тел Авив каца с малко закъснение след 17 ч. Петнайсетина минути по-късно израелските туристи вече пълнят двата автобуса за Слънчев бряг. По план Мохамед е трябвало да остави раницата с бомбата в багажното на единия от рейсовете, след което незабавно да напусне.
Нещата обаче се объркват, когато терористът премества куфара на Ицхак Коланги - един от загиналите в атентата. Израелците забелязват, че непознатият не е от тяхната група, а Коланги му прави забележка. Тогава дегизираният терорист връща раницата на гърба си и прави няколко крачки. След секунди бомбата е задействана, чува се оглушителен тътен и на паркинга настава невиждана касапница
Главата на атентатора е намерена на метри от мястото на взрива. Взривното устройство разкъсва телата на Амир Менаше, Ицхак Коланги, Маор Харуш, Елиор Приес, Кошава Шрики, загива и шофьорът на автобуса Мустафа Кьосов, на 36 г., от благоевградското село Юруково.
23-годишният атентатор, облечен с бермуди и бейзболна шапка, е засечен от камерите в салона за пристигащи пътници на аеропорта малко преди взрива.
Следствен експеримент, проведен в Ихтиман, както и резултати от няколко експертизи потвърждават версията, че атентаторът се е самовзривил.
“По делото не бяха събрани доказателства четвърто лице да е взривило бомбата в раницата на атентатора. Да, от една от експертизите стана ясно, че бомбата би могла да бъде задействана и дистанционно, но това е само хипотеза за възможен механизъм за действие на взривното устройство”, коментира прокурор Чапкънова.
Според фактите по делото повече от 2 седмици преди атентата Мохамед е проучвал района, опознавал различни маршрути между Варна и Бургас.
Камикадзето избирал коли, които не се набиват на очи, но въпреки това през ден-два ги сменял. Свидетели го описват като млад със светъл тен на кожата, който не приличал на арабин. Някои твърдят, че видели същият човек да свири на някакъв странен инструмент край Яворовите скали в Поморие. А продавачка от Варна си спомня, че си купил скъп костюм и даже коментирал цените в България, които били доста ниски.
Съучастниците му Хасан ел Хадж Хасан, на 27 г., и 35-годишният Мелиад Фарах имали определени роли в подготовката и реализирането на атентата. Хасан отговарял за логистиката – осигурявал квартири и коли под наем, а Мелиад доставил детонатора и сглобил бомбата.
И тримата терористи от ливански произход представяли фалшиви документи. За наемането на квартири и коли в България използвали шофьорски книжки от американския щат Мичиган. По данни на прокуратурата Фарах пристигнал първи в България на 28 юни 2012 г., като преди това излетял за Варшава от Бейрут.
После с друг полет стигнал до Чехия, продължил с влак до Румъния, а оттам с такси се придвижил до Русе. Още следващия ден терористът поел към Варна, където се смята, че вече е бил Мохамед Хасан Ел Хюсеини, макар да няма данни двамата да са се срещали.
Цялата логистика е била направена така, че да не се засичат. След като сменял хотели в различни градове, Фарах напуснал България на 11 юли, отново с такси през ГКПП Дунав мост.
През същия пункт, но като пешеходец на 13 юли у нас влязъл вторият подсъдим Хасан ел Хадж Хасан и поел към Варна.
Делото за атентата влиза в съда през 2016 г. след 4-годишно разследване, но започва по същество през 2018 г. Извършени са близо 100 експертизи, разпитани са повече от 200 свидетели. Забавянето е заради необходимостта от множество разпити на чуждестранни граждани. По делото са допуснати рекордни граждански искове в размер на 200 млн. лв.
Претенциите са от роднини на загиналите и от ранените израелци. Най-големият иск е за 47 млн. лв. и за него претендират роднини на Амир Менаше.
Най-скромен е искът на българката Данка Иванова - при избухването на бомбата тя оцелява, но получава травма на тъпанчетата, довела до смесена звуковопроводна глухота. Иванова претендира за 100 хил. лв.
Потърпевшите обаче едва ли някога ще могат да получат обезщетенията от осъдените терористи. Съдебният процес срещу тях се води задочно, тъй като и до днес местоположението на двамата помагачи е неизвестно.
Според мнозина най-вероятно те вече са ликвидирани. Обявени са за международно издирване с червена бюлетина като особено опасни престъпници. Според източници на “24 часа” около година след атентата в Бургас се появява оперативна информация, че Хасан Ел Хадж Хасан е засечен в Ливан.
От Бургаската апелативна прокуратура съобщиха, че се полагат всички усилия, ползвайки методите на международното правно сътрудничество, осъдените лица да бъдат открити, установени и предадени на българските власти за изтърпяване на наказанията им.