“Обобщението за многобройните критики срещу проекта за промени в Конституцията се прави недобросъвестно. Огромната част от критичните становища приемат целите на реформата, има забележки по един или друг аспект от нея. А 80% от критиките в ядрото - съдебната реформа, са свързани с това дали промените няма да влязат в конфликт с решението на Конституционния съд от 2003 г. Затова не е коректно да се твърди, че има много критики.” Това заяви в интервю за БНР съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов по повод приетите в петък на първо четене по т.нар. бавна писта промени в основния закон.
Иванов увери, че вносителите на законопроекта ще положат всички усилия да се намерят най-добрите решения. Защото трябва да се правим разлика между отхвърлянето изобщо на необходимостта от конституционна реформа и целите на реформата, със задачата как те да се постигнат по-добре. “Ще подходим внимателно, с уважение и благодарност към всяко мнение и ще търсим съгласие”, каза той. И отбеляза припокриване между становищата на Съюза на съдиите и на прокурорската асоциация, което показва зрелостта на магистратската общност и на обществото като цяло, че до голяма степен може да постигне съгласие. “Изказаните несъгласия са важни, но не атакуват философията на промените и това е много важно постижение”, подчерта Иванов.
Той коментира и критиката към премахването на Пленума на Висшия съдебен съвет, отново заради колизията с решението на КС от 2003. “Тези решения на КС имат своята еволюция - минали са 20 години от тогава. Дали ще има Пленум на ВСС със силно редуцирани правомощия или той ще изчезне, е по-скоро техническа подробност. Трябва да установим принципа, че институцията, която има първостепенно значение за правосъдието, е съдът. Нивото на философия е независимостта на съда, нивото на технологични решения е дали ще има или не Пленум на ВСС”, каза съпредседателят на ДБ.
Според Иванов предстои да се развива и дебатът дали ще има пълна децентрализация на прокуратурата или ще остане някаква форма на вертикална интеграция в нея. И това, по думите му, не е само конституционен дебат, защото прокуратурата тепърва трябва да намери своя модел за професионална автономия на всеки прокурор, както и осигуряването на добър кадрови капацитет като цяло на държавното обвинение. “В следващите години и на законодателно ниво трябва да осигурим една добре менажирана и ефективна прокуратура”, смята депутатът.