Ще се намери ли изход от политическата криза или вървим към нови избори, възможна ли е компромисна коалиция в името на стабилността на страната и на каква цена? На тези въпроси от Novini.bg потърсихме отговор от политолога д-р Теодора Йовчева.
Изненада ли ви решението за общо правителство с ротационни премиери между ГЕРБ и Продължаваме промяната-Демократична България? Това ли бе единственият изход от кризата?
Не беше единственият, защото имаше различни варианти за състав на правителство, включително първият опитан от ГЕРБ – преговори с останалите по-стари партии. При този фрагментиран парламент всяка конфигурация е обречена на неустойчивост – заради идеологически несходства или заради липса на доверие. Избраната формула е екзотична за Българи, но не е напълно иновативна за света. Същата формула беше опитана от Израел, където ситуацията е много сходна с тази в България – серия от последователни предсрочни избори в рамките на няколко години. Там също беше опитано ротационно премиерство. Тази формула се оказа неустойчива - в крайна сметка правителството колабира след Нафтали Бенет и Яир Лапид не стана министър-председател, защото коалиционен партньор се оттегли. Решението за общо правителство с втория мандат не беше напълно изненадващо доколкото ПП-ДБ неколкократко заявиха, че са готови са получат подкрепа при гласуване на техен кабинет. Тук въпросът остава дали само Мария Габриел ще бъде фигура, посочена от ГЕРБ-СДС или ще има и други на други нива – заместник-министри или областни управители например. Какъвто и е да е съставът обаче, това е правителство с много ограничен хоризонт. Според мен това ще е правителство, което ще се съсредоточи основно върху външнополитически въпроси и работа с европейските институции. Големият въпрос, който остава е дали това правителство изобщо ще се случи, защото ние виждам една изключителна динамика на събитията.
Колко дълъг ще е хоризонтът на новата конфигурация ГЕРБ-ПП-ДБ?
За мен ще бъде изненада, ако издържи две ротации, защото реално това е съюз между партньори, които прекараха последните месеци в критика и отричане, т.е. съюз между страни, които си нямат доверие. В най-оптималният случай вероятно подобен кабинет ще си постави конкретни задачи като при реализирането им ще се оттегли. При информация за отчетени електорални щети потенциално също може да има оттегляне. Напълно е възможно дори още след местните избори кабинетът да падне.
Могат ли местните избори да съкратят живота на кабинета?
Да, една от тезите е, че този кабинет се сформира, за да не изглеждат политическите формации безотговорни преди местните избори. Тук се проявява логиката как ще им бъде гласувано доверие на следващи избори, независимо от какъв вид са, ако коалициите не са способни да употребят това доверие във властта. Друг момент е, че правителство преди местните се сформира и съответно може да се разпадне след тях е, за да няма вакуум в централната власт преди местните избори.
Каква ще е цената, която ще платят политическите сили, след това решение, ще бъдат ли наказани от избирателите?
Според мен и двете коалициите ще претърпят електорални щети, въпросът е коя в по-голям процент. От това ще се възползват основно антисистемни сили, но не изключвам и възможността да доведе до оттегляне на гражданите от изборния процес.