Служебният министър на правосъдието Крум Зарков обяви на брифинг в Министерски съвет, че на вниманието на новите народни представители ще бъдат предоставени предложения за промени в Наказателния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс, предаде репортер на Novini.bg
Той обясни в началото, че служебното правителсто е поело ангажимент да подготви необходимите законопроекти за следващото Народно събрание, с които да се обезпечат продължаването и скоростното изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост.
Един от тези законопроекти касае Наказателния кодекс и по-точно регламентацията относно обидите и клеветите. По тази тема България е била осъждана многократно от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, който определя като стандарт, че публичните личности и органите на власт трябва да търпят повече критики, отколкото частните лица. Изследването на практиката на Съда показва, че българското законодателство прави обратното и осигурява по-висока степен на защита и възможности за злоупотреба с права на органите на власт и длъжностните лица, които се чувстват обидени или оклеветени, в т.ч. и от журналистически разработки, разясни министър Зарков.
,,Затова предлагаме и няколко промени в НК, с които да синхронизираме българското законодателство с европейската конвенция за правата на човека. Предлага се тези престъпления да могат да позволяват освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато обект на обида или клевета е орган на власт, тъй като в момента това не е възможно, както и се разглеждат размерите на глобите , така че те да не бъдат използвани като метод за налагане на определен вид цензура'', допълни той.
Друг законопроект, който днес приехме на МС и който ще бъде предоставен на вниманието на новите народни представители, е Закон за изменение и допълнение в Наказателно-процесуалния кодекс по теми, свързани с процесуалните гаранции за деца, които са заподозрени или обвинени в рамките на наказателното производство, както и за минималните стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертви на престъпления. Това са изисквания на европейското законодателство, с които страната ни се е забавила с тяхното транспониране и заради което Европейската комисия е открила наказателна процедура срещу България, заяви Крум Зарков.
По време на брифинга стана ясно още, че служебното правителство ще сезира Конституционния съд с искане за отмяна на правомощия на главния прокурор, регламентирани в Закона за съдебната власт
,,Според нас е налице прекалено разширяване на надзора на главния прокурор върху всички сфери на управление на държавата и всички органи на централната и местната власт, което е в разрез с духа и буквата на Конституцията, постановяваща разделение на властите и гарантираща правовата ни държава. Такава практика на толкова всеобхватен надзор на законност е съществувала в България, но преди приемането на демократичната Конституция на България през 1991 г., която предвижда и разделение на властите'', заяви Зарков
Въпросът, който МС е изпратил до Конституционния съд, е: Допустимо ли е главният прокурор, осъществявайки надзор за законност на прокурорите, да им възлага проверки за спазване на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива?
Ние смятаме, че това не е допустимо, тъй като това право на главния прокурор трябва да бъде ограничено до работата на подчинените му обвинители в рамките на техните работни задължения, допълни Зарков.