В интервю за Novini.bg политологът Страхил Делийски коментира актуалната политическа в условията на пандемията от COVID-19.
- В частичен локдаун сме. Хората вярват ли на управляващите, имат ли доверие на здравната система?
Именно проблемът с доверието в системата и институциите на управленската система е ключовият момент в една такава кризисна ситуация, в каквато се намираме.
В ситуация на криза, когато има нов тип предизвикателство и изпитания пред всекидневното функциониране на институциите, е много важно как те комуникират с обществото. В този смисъл доверието е ключовият фактор за добрата комуникация. Целият този разговор за това ефективни и адекватни ли са мерките е функция на нарушеното доверие. Мерките са адекватни тогава, когато голяма част от обществото ги приема. А то ги приема, когато са аргументирани, убедителни защитени и когато обществото усеща, че те са част от стратегическа, системна визия и идея. Тук идва и големият проблем на държавата и управляващите - липсата на тези няколко компонента за това това дадена политика да бъде приета. Разговорът от типа "ние правим нещо, но всичко зависи от това дали хората го изпълняват", не е продуктивен, защото хората изпълняват, когато виждат смисъл в това. Смисълът е функция на това как им е обяснено какво, как и защо трябва да бъде направено. Много е трудно в една такава ситуация. Като прибавим и задаващите се парламентарни избори, които със сигурност ще повлияят, нещата съвсем се усложняват.
- Редовните парламентарни избори в края на март ли ще се проведат ли ще бъдат отложени, как виждате ситуацията?
В Конституцията има ясно разписани срокове кога трябва да се проведат парламентарните избори. Има краен вариант - това Народно събрание може да продължи и по-дълго мандата си. Този вариант е свързано с обявяване на извънредно положение. Но най-късно май месец трябва да имаме избори.
- Ще видим ли нови играчи на политическата сцена?
Те вече са се заявили, въпросът е какъв тип политическа оферта ще представят. Прекалено е рано да кажем кои от тези нови формации ще влязат в новия парламент, защото има много ситуации, които оказват влияние върху нагласите на избирателите. Засега изглежда, че структурата на политическото представяне ще бъде различна в новия парламент и тази различна структура ще определи и редица предизвикателства пред партиите, които и да са те – предизвикателства, свързани с формиране на мнозинство, със структуриране на кабинет и т.н.
Със сигурност това, което трябва да очакваме, е ситуация, в която на партиите в парламента ще се наложи да излязат от навика и да потърсят не просто ефективен формат на съставяне на мнозинство от гледна точка на аритметиката, а и ефективен формат от гледна точка на доверието и убедителността от смисъл на един такъв кабинет. Тези, които отсега се канят да управляват България в следващите години, трябва да могат убедително да представят целите си пред обществото и инструментите, с които тези цели ще бъдат постигнати. Обществото очаква от тях да кажат кой ще управлява, как ще управлява и вимето на какво ще управлява. Очаква се ясен управленски ангажимент и като субекти и като политики.
- Напрежението между премиера и президента продължава. Как се отразява това напрежение на политическата ситуация?
Има разделяне на лагери, на агитки и това опозиционно, конфронтационно поведение на двете страни се харесва на тези лагери. А как се отразява на институционалната стабилност е съвсем друг въпрос. Институционална криза в българската политика е много по-дълбока от разрива между две личности.
Това е криза на нарушени баланси в институциите, на нарушени параметри на разделението на властите, нарушено доверие в институциите и в политическата система. Тази криза не позволява да бъдат изпълнени императивите на българската Конституция, в която ясно е записано коя институция какво може, не може и трябва да прави.