Председателят на Върховния касационен съд /ВКС/ Лозан Панов изрази притеснение от качеството на законотворчеството на парламента, за нарушаване на елементарни принципи при упражняване на това право. От ДПС атакуваха председателя на ВКС за активното му политизиране през последните години. Това стана при обсъждането на докладите за дейността на съдилищата през 2016 г. и през 2017 г., внесени от ВСС, приети днес от Народното събрание /НС/.
Миналата седмица разглеждането на документите беше отложено заради отсъствието от пленарната зала на председателя на ВКС.
Днес Лозан Панов обясни отказа си да дойде в НС с поканата по телефона, а не в писмен вид, което не било подходящата форма. Това се повторило и сега. Институциите трябва да се уважават, подчерта председателят на ВКС.
Председателстващият заседанието Емил Христов отговори, че ръководството на парламента уважава институциите, спазва своя правилник, но изразеното от трибуната отношение - в т.ч и към качеството на приеманите закони - не е начинът да се коментира законодателната дейност на депутатите.
Да се дебатира по проблемите на съдебната система, когато се гледат докладите за дейността на съдилищата, а не върху това дали сте повикан по телефона, включи се и председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов. Той отбеляза, че всички биват поканени в пленарната зала по телефона, вкл. и той самият като вътрешен министър е бил канен така. Цветанов обърна внимание, че във всяка една от комисиите работят специалисти в съответните области. Има механизми за сезиране на КС, ако има съмнения за несъответствие с Конституцията, припомни той.
Йордан Цонев, ДПС, акцентира върху липсата на координация и съществуващото напрежение по оста НС - съдебна власт, както и в самата съдебна власт. Отделните власти са не само независими, но същевременно се коригират - така функционира правовата държава, подчерта Цонев. Като политици бихме били в дълг към истината, ако не отбележим, че отделни части на съдебната власт, конкретно - Вие не отговаряте на това изискване. През последните години наблюдаваме активно политизиране, притеснява ни съвместяването на двете роли, обяви Цонев. Правело впечатление и противопоставянето между председателя на ВКС и прокуратурата. За разлика от него, политиците не си позволявали да коментират решения на съда.
Според председателя на правната комисия Данаил Кирилов, обаче, е време съдебните решения да се коментират от всички, но това да бъде "хигиенично".
Критиката не означава политизация, това е гаранция да не се стигне до автокрация, също смятам, че трябва да се коментират съдебни актове, взе думата Лозан Панов. Проблемът бил да не се прави тенденциозно.
Представителят на ПГ "Обединени патриоти" Павел Шопов смята, че целта около казуса с идването на Панов в НС е скандал, тя е част от схема на "едни съдии, кръгове в България" за легитимацията на председателя на ВКС пред обществото като началник на съдиите, като човека, имащ правомощия по отношение на съдилищата. Цялото общество преди време бяхме пред заплаха - едни хора, загрижени за съдебната система бяха наизлези по градове и села и громяха правилата, реда, системата, обявиха се против корупцията, лошите съдии. С днешното заседание се прави опит в обществото да се реанимира тази нишка, тя е опасна, предупреди той.
По същество, на база докладите за дейността на съдилищата, председателят на ВКС на първо място отбеляза, че трябва да се попълнят празнотите в Закона за съдебната власт, свързани с избора на ВСС. Друг основен проблем била приетата м.г. промяна в НПК, свързана с публичността на съдебните актове.
Пред депутатите Лозан Панов подчерта, че действията на ВСС за решаване проблема с натовареността на съдилищата са в правилна посока, но все още липсва оптимален резултат.
Имало нужда и от промяна на съдебната карта.
За 2017 г. трайно са намалели делата на ВКС, сочи докладът. За 2016 г. решените дела във ВКС са 9902 , а през 2017 г. - 9802.
През 2017 г. са издадени 4701 разрешения за СРС, при над 4800 през 2016 г., отбеляза още Лозан Панов.
Средната натовареност на районните съдилища в областните центрове през 2016 г. е 52,9 дела на месец, а за 2017 г. - 57,60. За районните съдилища, извън областните центрове, съответно - 37,47 дела месечно на съдия за 2016 г. и 44, 4 дела месечно за 2017 г. На тази база най-натоварен е Софийският районен съд със средно 69,73 дела на месец за 2016 г. и 79,39 за м.г.
Същевременно натовареността на Софийския градски съд е 34,09 дела за 2016 г. и 30,97 дела месечно за 2017 г.
В този период се наблюдава и много висока натовареност на Специализирания наказателен съд, на който се падат 31,05 дела месечно на съдия за 2016 г. и 32,17 дела месечно за 2017 г. В същото време данните разкриват, че окръжните съдилища в Търговище, Кърджали, Враца и Монтана разглеждат през 2016 г. и 2017 г. средно под 7 дела на месец.
Средната натовареност на апелативните съдилища през 2016 г. е 9,33 дела за разглеждане месечно и 9,65 дела за 2017 г.
За 2016 г. броят на всички дела за разглеждане в съдебната система, без тези във ВКС, е 634 239, а за 2017 г. - 682 130.
Съотношението на съдебната администрация към броя на магистратите през 2016 г. за районните съдилища в областните центрове е 2,8 административни служители на един съдия и 2,83 за 2017 г. За Софийския районен съд този коефициент е 3,17 за 2016 г. и 3,15 за 2017 г., пише БТА.