България реализира едно успешно председателство на Съвета на ЕС в момент, в който на дневен ред е въпросът ,,В каква Европа искаме да живеем?‘‘. Поставихме във фокуса на своята работа европейските граждани – най-ценният актив на ЕС, и техните виждания и нужди.
Това заяви пред участниците в XI-я Летен университет на Младежи ГЕРБ министърът на българското председателство Лиляна Павлова.
С младежите тя обсъди равносметката от първото Българско председателство, както и ползите за България.
„Преди една година в обществото ни имаше известна доза скептицизъм дали България ще се справи с ролята си на председател на Съвета на ЕС, но в края на месец юни тази година чувахме думи като ,,успешно‘‘, ,,за пример‘‘, ,,ефективно‘‘“, обясни Павлова.
По думите ѝ за тези шест месеца България доказа, че може да бъде посредник, които дипломатично поставя на масата за преговори сложни казуси. Но и на страна, отстояваща вижданията си, умееща да наложи приоритети си и да убеди другите страни.
„37 хиляди души посетиха страната ни само за 6 месеца. Една не малка част от гостите на страната ни, делегатите, участващи в близо 300те събития, провели се в България, наистина не познаваха страната ни. Но сега познават хората, стоящи зад успеха на Българското председателство, хората които работиха денонощно и които са онова лице на България, което всички трябва да познават“, смята още министърът.
Според Павлова българското председателство имаше за цел да бъде отворено към гражданите, защото именно хората са най-ценния актив за всяка една страна.
„Считам, че подготовката, организацията, провеждането на толкова много събития ангажира и спомогна за по-активното участие на гражданите в процеса на вземане на решения и че засили усещането в българските граждани за равноправност с държавните институции в този процес, а също и че Българското председателство осигури гласност и възможност мнението на младите хора в България, в ЕС, да бъде по-добре чуто“, категорична бе тя. Преди година мнението за страната ни, а и поради непознаването ѝ не бе много положително, обясни Павлова.
„Чувахме, че председателството ще се използва за вътрешнополитически цели, че България не е готова за тази си роля, дори че ще бъде ,,отнет" реда на страната ни. Но Българското председателство спомогна за промяна на този имидж на България в международен план, както и за повишаване националното самочувствие на българските граждани като равноправни и равностойни участници в процесите в ЕС“, заяви още тя.
Министърът посочи, че в края на юни т.г. едва 7 % от новините за страната ни и за Българското председателство бяха негативни при 20 % в началото на годината.
„Защото делегатите, журналистите, всички придружаващи ги, видяха истинското лице на България – лице на професионализъм и отдаденост“, обясни Лиляна Павлова.