Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева представи Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2014 г., предаде репортер на Novini.bg.
Докладът бе приет и на заседанието на Министерски съвет. В документа са инзесени данни за състоянието на водите, почвата, въздуха, радиационни характеристики. Докладът показва, че най-значителните източници на неблагоприятно въздействие върху околната среда продължават да бъдат потреблението на енергия и природни ресурси, при което се емитират вредни вещества в атмосферния въздух, водите и почвите и се депонират големи количества отпадъци. Необходимо е да продължат усилията и инвестициите в дейности, свързани с ефективното управление и потребление на ресурсите, свързани с производството на енергия, както и с енергийната ефективност.
Транспортът емитира 40% от общото количество на азотните оксиди и 23% от емисиите на въглероден оксид. Въпреки това, емисиите на въглероден оксид в атмосферния въздух от транспорта за 2014 г. намаляват с 56%, а на азотни оксиди – с 18% спрямо 2001 г. В редица градове има намаление на средногодишните концентрации и броя на превишенията на средноденонощната норма за фини прахови частици в периода 2011-2014 г. В сравнение с 2011 г. в 29 от общо 37 пункта за мониторинг се наблюдава намаление на средногодишната концентрация (40µg/m), а в 28 – намаление на броя превишения на средноденонощната норма.
Анализът на данните от националните инвентаризации на парникови газове за периода до 2014 г. спрямо целта от Киото показва, че емисиите на парникови газове са значително по-ниски в сравнение с базовата 1988 г. и в момента България има необходимия резерв, който осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола от Киото. Все пак, продължава тенденцията към затопляне, започнала от края на седемдесетте години на ХХ век. За България, 2014 г., със средна годишна температура 12,3º С, е сред 13-те най-топли години за периода 1988-2014 г.
През периода 1996-2014 г. се запазва тенденцията наблюдавана през последните години за подобряване на качеството на водите. Посредством групови селищни водоснабдителни системи е осигурен достъп до питейна вода на 99,3% от населението на страната (2014 г.). По този показател България е в благоприятно положение спрямо някои други европейски страни. Нараства делът на населението, свързано със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води – от 41% през 2005 г. на 56,8% през 2014 г. От друга страна, към края на 2014 г. без пречиствателни станции са 32 града с над 10 хил. реален брой жители и 117 града от 2 хил. до 10 хил. реален брой жители.
Запазва се положителната тенденция при отпадъците, предадени за оползотворяване, което е показателно за ръстa на оползотворените, в т. ч рециклирани, отпадъци на национално ниво и прилагането на йерархията при практиките за управление на отпадъците. През 2014 г. 31% от отпадъците са предадени за оползотворяване, а през 2008 г. те са били 21 на сто. Количеството на образуваните битови отпадъци през последните години остава сравнително постоянно, като е постигната националната цел за рециклиране на 25% от битовите отпадъци. Въпреки това депонирането на битови отпадъци остава все още най-използваният в страната метод за третиране на битови отпадъци.