За първи път в последните 15 г. се представя доклад за рисковете за националната сигурност за един по-дълъг период. Целта е от различни позиции да говорим по една тема на едно място. По темата се говори на различни места, но някак си нещата не се случват на едно място и по едно време. Това е нужно, за да могат да се изясняват критериите, по които се правят прогнозите и анализите. С тези думи беше открито представянето на доклада "Национална сигурност на България: Рискове до 2020 - 2025 г".
Концепцията е изготвена от "Риск Монитор" в изпълнение на проект, финансиран от Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа. В заседанието участват членове на Съвета по сигурността към Министерски съвет, представители на държавни институции и на неправителствени организации, в чиято сфера на дейност са проблемите на националната сигурност.
Един от авторите на проекта - Стефан Попов, каза, че при подготовката на концепцията експертният съвет е прегледал всички документи по темата. "Много е трудно в съвременния свят след Студената война да се изграждат стратегически документи за сигурност. Предлагаме да се обърне внимание на институционалната стабилност на Република България. Казваме, че големият риск за страната ни не е свързан с военно нападение, ядрени заплахи, някакво гигантско природно бедствие, не е свързан и с т.нар. национална идентичност, а по-скоро е свързан със стабилността на институциите. Погледът ни не трябва да бъде насочен навън, а навътре. Не казваме, че ще настъпи институционален срив, но казваме, че в следващите 10-15 г. трябва да се действа в посока постигане на по-голяма устойчивост на институциите. Примерите за блокаж на институциите в демократичната история на България са по време на правителството на Андрей Луканов, Жан Виденов и при протестите преди два месеца. Рисковете за стабилността на институциите трябва да станат обект на внимание на бъдещите управления", посочи Попов.
Икономистът Георги Ганев каза, че в последните години нестабилността и безпорядъкът в икономиката се увеличават, което води до риск за националната сигурност. "Има много високи контрасти в качеството на живота, демографски, образователни и възрастови разлики между отделните региони в България. Българската енергетика продължаваше да се развива по инерция, наследена от дълго време. Решението на всеки проблем там беше откриване на нови мощности – за да се стигне до сегашния момент, когато многото мощности водят до проблеми в сектора. Основното нещо в момента обаче, което трябва да решава България, е проблемът със заетостта. И в краткосрочен, и в дългосрочен план, пазарът на труда трябва да бъде приоритет на държавата. При население около 7,2 - 7,3 млн. човека заетите миналата година са 2 934 000, посочи Георги Ганев. "Значи 2,9 трябва да хранят 7,3. Докато е това положението, България винаги ще е под опасност. Големият проблем на българския пазар на труда е, че тези, които са без работа, имат определени неблагоприятни характеристики. Те имат сравнително ниска квалификация, ниско образование и недобър демографски профил. Хората с квалификация, образование и в добра възраст в България са заети почти всички до един, каза Ганев. Привличането на високотехнологични производства в България няма да реши проблема. Тези производства, ако дойдат, няма да наемат нито един от сега наличните около 700-800 000 човека в България, които биха искали да работят. Всички, които стават за високотехнологични производства, са заети, отбеляза икономистът.