Снощи беше юбилейният гала спектакъл на българката, определяна от глобалната критика като световна звезда – примабалерината Красимира Колдамова. На сцената на Националната опера и балет ценителите на най-съвършеното изкуство можаха да се насладят на втората част от балета „Жизел” и „Душата на кавала” – спектакъл, вдъхновен от друг българин със световна слава Теодоси Спасов. Участваха и ученици от балетното студио на нашата голяма балетна прима.
Изящна като статуетка, с грация и неувяхващ чар звездата на балета – Красимира Колдамова и на 80 блести с благородство и изящество. На събитието лично дойде друг космически талант – Теодосий Спасов, за да уважи голямата балерина.
Неотдавна в интервю пред „Култура” примата, определяна някога като една от най-ярките звезди на балета в Европа, призна: „вече танцувам с телата на моите ученички”. С любов тя говори за своите първа и последна роли – на Жизел, и на Едит Пиаф. Нейна е мъдрата фраза:
„Ако не присъстваш с душата си, не се получава”.
Големият български поет и драматург Стефан Цанев я нарича
“Летящият бял символ на цяло едно поколение артисти, музиканти, художници, поети”.
Красимира Колдамова десетилетия наред присъства с цялата си душа на балетната сцена. Затова до днес почитателите й я обичат и почитат. На такова уважение и респект не се радва нито един съвременен политик. На своето тържество десетки признателни българи поднесоха своите комплименти и цветя на обичаната балерина. Сред тях обаче не беше министъра на културата, за когото признавам, че научих, че бил актьор като го назначиха за министър. Не зная защо от културното министерство не пратиха поне един букет на нашата звезда в балета, но не вярвам, че е поради сиромашия. Защото кошници и букети поднесоха представители на много читалища, които надали са по-богати от културното ведомство. Снощи за пореден път се убедих в правотата на прозрението на Радой Ралин: „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра”. И съм сигурна, че след време за този министър никой няма да се сеща или пък бъдните поколения ще казват, че този администратор е живял по времето на голямата, световноизвестна българска балерина Красимира Колдамова.
Красимира Колдамова е родена на 8 декември 1938 г. в Стара Загора. Завършва Балетното училище в София (1954) и веднага постъпва в балета на операта. Специализира в Московското академично хореографско училище на Болшой театър (1958).
Печели втора награда и сребърен медал на Международния младежки фестивал в Москва (1957), първа награда и златен медал на Международния младежки фестивал във Виена (1959). Лауреат и носител е на специална награда за актьорско майсторство от Първия балетен конкурс във Варна (1964). За извънредно големи заслуги към Република България в областта на българското балетно изкуство е удостоена от президента Петър Стоянов с орден „Стара планина“ (втора степен). През 2009 г. получава званието „Академик“ на Българска академия на науките и изкуствата.
Една от създателите е на балет „Арабеск“ (1967). Създава балетно студио за откриване и развитие на таланта (1991).
Гастролира в Европа, Азия, Африка, Централна и Латинска Америка. Танцувала е и познава целия балетен класически репертоар. Изпълнила е над 60 роли в 70 постановки. През 2004 г. отбелязва 50 години на сцената на операта със спектакъла „Метаморфози“. Последната й сценична изява е в галаконцерта „Среща на поколенията“ – на Международния балетен конкурс във Варна (2004).
Член е на жури на международни балетни конкурси в Ню Йорк (1984, 1987, 1990), Париж (1984), Улгат, Франция (1986), Осака (1991, 1995), Джаксън (1994), Москва (2007), както и многократно на Международния балетен конкурс във Варна.
Била е педагог в Япония (1985, 1989), Италия (1990), Гърция (1991, 1992), както и на четири випуска на Държавното хореографско училище (1992, 1995, 2007, 2010). Художествен ръководител на Държавното хореографско училище (1984-88). До днес академик Красимира Колдамова открива и развива таланти в балетното си студио.
Като режисьор и хореограф през последните години създава балетни спектакли за деца и юноши.