Поклон пред таланта на Човека театър - 90-години от рождението на големия режисьор Коко Азарян!

На 15 март, преди точно 90 години по времето на Царство България в най-красивия и старинен български град – Пловдив, е роден големият български режисьор, преподавател на едни от най-добрите ни актьори – Крикор, наричан от хилядите му почитатели Коко Азарян. Като всеки огромен талант той приживе прозря днешната реалност: „Безличности наводниха политическия ни спектакъл.“ Наричаха го Човекът театър.

Да сведем глава пред таланта, ведно с огромната тъга по загубата на нашия български Патриарх НеофитНеофит I е висш български православен духовник, глава на Българската православна църква и на. Добре е в дни като тези да припомним отново, че в чл. 13 на Конституцията на Република България е записано че традиционна религия в страната е източноправославното християнство. Също и думите на Васил Друмев – митрополит Климент:

"Има православие има България, няма православие няма България!"

Утре в едноименния театър „Азарян” в НДК, в памет на Коко Азарян, любим на хиляди български театрални почитатели, ще се играе „Ива е онлайн“, авторски спектакъл на Ива Тодорова, възпитаничка на големия режисьор.

Сн. булфото: Двама големи професионалисти - режисьорът Коко Азарян /вляво/ и журналистът Кеворк Кеворкян, 2005 г.

Сред най-прочутите му постановки приживе са пиесите на великия Антон Павлович Чехов, но освен тях е поставял пиесите „Януари“ и „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Дванайсета нощ“ и „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, „Дневникът на един луд“ от Николай Гогол, „Уестсайдска история“ от Лоуръндс и Леман, „Петрол“, „Автостоп“ и „Кълбовидна мълния“ от Иван Радоев, „От земята до небето“ от Никола Русев, „Дело“ от Сухово-Кобилин, „Последен запис“ от Самюъл Бекет, „Самоубиецът“ от Николай Ердман, „Хенрих IV“ от Луиджи Пирандело, „Буре барут“ от Деян Дуковски, „Белградска трилогия“ от Б. Среблянович, „Бая си на бълхите“ и „Продавате ли демони?“ от Боян Папазов, „Трамвай Желание“ от Тенеси Уилямс, „Пътеки“ от Николай Хайтов и мн. други.[]

Ученици на проф. Азарян са звезди на театъра

като Владимир Люцканов, Мариус Куркински, Петър (Чочо) Попйорданов, Валентин Танев, Деян Донков Деян Донков е български актьор, роден във Видин. Завършва Актьорско майсторство в класа на, Христо Мутафчиев, Стефка Янорова, Стефан Вълдобрев, Рени Врангова, Галин Стоев, Койна Русева, Анастасия Ингилизова, Димитър Маринов и др..

Неговите мъдри и благи слова остават завинаги в душите и сърцата на всички, докоснали се до творчеството му и ще се предават поколения напред. Приживе той често казваше, че всичките си постижения в живота дължи на това, че е роден в старинен Пловдив и че е от арменски произход.

Благодарна съм, че имах щастието да се запозная и разговарям с този голям интелектуалец, творец, човек. Публична тайна е, че със съпругата му Валентина Радинска имаха детенце с церебрална парализа, за което маестро Азарян с огромна любов говореше и наричаше „Нашият ангел, който нас учи, не ние него”. Преди години именитият ни режисьор и преподавател сподели, че е много огорчен, но не от съдбата, а от родната безумна бюрократщина, според която всяка година викаха болното им детенце на военна комисия в един столичен район, при все, че са били наясно с диагнозата му?! Човек онемява от подобни дебилщини. Но, както се казва, тъпотията не щади дори таланти като проф. Азарян, отдал целият си професионален живот за съхранението на българския дух, култура и националност.

Сн.булфото, Съпругата на именития режисьор Валентина Радинска през 2012 г. представи документалния си роман „Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо“

Маестро Азарян потегли към небесния театър през 2009 година и вероятно сега там пълни залите с благодарна публика и не спира да прави мъдри изводи за живота.

Ето някои от тях, които споделяше и с нас приживе:

 „Безличности наводниха политическия ни спектакъл.“

……

 „Смисълът на живота е в това, да даваш.”

…..

„Не ти си важен, важно е това, което правиш.”

…..

 „Словото е изходното. И спорът дали театърът е самостоятелно изкуство или е придатък към литературата, е като този за яйцето и кокошката. Словото е велико нещо.” 

…..

 „За да правя една пиеса, аз трябва да повярвам, че героите не говорят лъжи.”

….

„За мен е важен пътят към истината.”

….

 „Талантът намира начин да се изрази дори в най-неуютната среда.”

…..

„Театърът, както и изкуството изобщо, е точно затова – да „масажира” позаспалите ни за духовното сетива.”

….

„Навикът ерозира способността да чувстваш, притъпява сетивата, прави ги невъзбудими. Воювам срещу инерцията, срещу превръщането на живота и театъра в делник. Но колкото по-бедно съществуваме, толкова по-голяма е опасността да изпуснем магията.” 

…..

 „Аз съм дете на Чехов.”

…..

 „Фетишизирането на пазара няма да направи човека по-щастлив.”

Последвайте канала на