Няма отговор от държавните институции в Република България на писмото на Явор Чучков, правнук на войводата на един от най-значимите дейци на ВМРО Ефрем Чучков. До институциите е изпратено възвание за отдаване на дължимата национална почит към героя на България, което е по случай 100 години от смъртта на Ефрем Чучков, наричан практикът на организацията, до смъртта му през 1923 г., и дясната ръка на Гоце Делчев.
Все още няма отговор от нито една институция, каза в предаването "12+3" на БНР правнукът Явор Чучков. А наследникът на войводата от ВМРО още изчаква и таи надежда, че ще получи отговор.
"Възванието е прието наскоро от Българската национална комисия по военна история, която е член на Военната комисия към ЮНЕСКО, и е подкрепено единодушно от учените и обществениците, участвали в тържествената научна конференция по случай 120 години от Илинденско-Преображенското въстание", каза Явор Чучков.
Писмото е изпратено до президента Румен Радев, до Министерски съвет, БАН, до Парламентарната комисия по култура и медии, както и до МОН, МО и МК.
Във възванието се настоява революционното дело на Ефрем Чучков да се включи в учебниците по история на МОН, както и възстановяване на името му по време на военните ритуали на Република България – заря-проверка, както е било до 1990 година.
"Тази административна грешка трябва да се поправи", категоричен Явор Чучков.
Кой е Ефрем Чучков?
Роден е на 21 ноември 1870 година в Щип, тогава в Османската империя. Учи в Щип, Скопие и в Солунската българска гимназия после в Кюстендилското педагогическо училище, където членува в Младежкото македонско дружество. След завършване на средно образование учителства в Ново село, а след това заедно с Гоце Делчев учи във Военното училище в София. После пак заедно с него напуска училището.
Завършва Педагогическото училище в Казанлък 1896 година и учителства няколко години в Пехчево и Мелник, където развива и организационна дейност на ВМОРО. След избухването на Винишката афера от ноември 1897 година минава в нелегалност и се прехвърля в България. През април 1898 година се прехвърля в Македония като войвода на чета и след като успешно приключва задачите си се изтегля в България през юни същата година. Той е сред първите организатори на революционната мрежа на ВМОРО в Щипско, заедно с Тодор Лазаров и Мише Развигоров.
На 2 януари 1905 година над село Кнежево, Кратовско, се провежда конгрес на Скопския революционен район. За членове на окръжното ръководство на Скопски район са избрани Даме Груев, Ефрем Чучков, Кръстьо Българията, Мише Развигоров и Атанас Бабата.
След смъртта на Мише Развигоров през март 1907 година Ефрем Чучков заедно с Тодор Александров са окръжни началници на Скопския революционен окръг. На Кюстендилския конгрес от 1908 година Ефрем Чучков е избран за допълнителен член на ЦК на ВМОРО заедно с Петко Пенчев, Павел Христов, Петър Ацев, Аргир Манасиев и Стамат Икономов. След Първата световна война Гьорче Петров му урежда пост в Комисията за бежанците, която се противопоставя на възраждащата се ВМРО.
Чучков обаче се сближава с Тодор Александров и участва активно във възстановяването на ВМРО. Става войвода на чета в Малешевско и Царевоселско, като по това време негов четник е и Дончо Христов. Чучков е втората авторитетна фигура във възстановената организация след лидера ѝ Александров. През 1922 година, четата на Чучков се сражава 7 пъти със сръбски части в Малешевско и Кочанско.
Тежко болен, Чучков умира в София на 1 октомври 1923 година. Името му е на паметника „Паднали за свободата на Македония“ (шести във втората колона) в Кюстендил.