Потърсих за актуален коментар по темата за демонтажа на Паметника на червената армия в София университетския преподавател - историкът проф. Пламен Павлов. Той е председател на фондация „Васил Левски”и председател на сдружение кръг "Будител", което издава едноименно списание.
Демонтажът на Паметника на червената армия е нещо, което трябваше да се случи отдавна. Той е символ на една невероятна историческа неистина. Тази пропагандна конструкция, направена от едни от най-талантливите български скулпори в България, с взето партийно решение по времето на Васил Коларов, Вълко Червенков и др.., няма място в центъра на столицата.
ПСА не бива да бъде унищожаван, защото по него са работили таланти като Васка Еманоилова, Иван Фунев, Любомир Далчев и др.. Тези дни разбрахме и за моралната съпротива, която един от авторите – Любомир Далчев е имал срещу възложената му работа, която той години по-късно е изразил в писмо до в.”Труд”.
Нека ПСА да бъде запазен,
най-малкото за да може да се види колко грозна е естетиката на социалистическия реализъм, който на практика е абсурден сюрреализъм. Той е еманация на безогледната пропаганда от времето на Сталин в СССР. ПСА е бил замислен като психологическа подготовка за приемането на България в СССР – знаем, че на два пъти българските комунисти на по-късен етап вземаха решения да се превърнем в 16-та република на съюза и това не е някаква безобидна шега. Това е можело да стане, но слава богу не се е случило!
Паметникът трябва да бъде съхранен и аз
от няколко години насам предлагам да бъде закаран на територията на комбината „Кремиковци”,
там да се направи един исторически парк на тоталитарната история на България. На това място могат да се съберат и паметниците на Георги Димитров, на Васил Коларов и др., които все още стърчат по места из страната. Те в никакъв случай повече не трябва да илюстрират, да са знак на една властваща, агресивна световна държава.
Мисля, че много се спекулира с разделението на българското общество по отношение на този паметник. Поведението на определена група хора, които са се поставили в услуга на чужда държава, аз не бих определил като „разделение на народа”. Живея в реалния свят и не виждам масово в обществото ни да има разделение.
Паметникът трябва да бъде демонтиран, но не унищожен.
Иначе ще се зародят грозни явления като последователи на Путин, на незачитане на международното право и на потъпкването на права и свободи на човека.
Мястото на ПСА не е в центъра на София, срещу СУ, в прекрасната парникова среда на Княжевската градина.
Голяма лъжа е, че тази армия, на която е посветен обелиска, ни била освободила от нещо. Тя свали едно правителство, което по дефиниция беше демократично и посегна на държава като България, която поддържаше дипломатически отношения със СССР и не изпрати нито един войник на Източния фронт.
Паметниците трябва да се пазят и съхраняват. А символите на пропагандата да заемат своето място в музеите, където им е мястото.
Апропо, а кога Русия ще ни върне архивите, взети през годините назад?!