Човек може да си помисли, че с всяка следваща промяна в законодателството за над половин милион българи, нуждаещи се от социалната подкрепа на държавата, поради тежки заболявания, настъпва все по-голям хаос. Положението за тези хора, работили години наред, вместо да се подобрява, все повече се влошава.
Всички помним как в началото на годината забавиха плащанията на тези болни и немощни хора, нуждаещи се от скъпи лекарства, помощници и подкрепа. Те бяха оставени сами да се справят кой както намери за добре и месеци наред не получаваха оскъдните си пенсийки. В тази категория за съжаление попада и актьорът Георги Стайков, който публично огласи проблемът и заплаши, че ако не му изплатят дължимите суми за три месеца, ще заведе дело срещу държавата ни в Страсбург. Разгеле чиновниците от НОИ и лекарските комисии се натуткаха и му преведоха парите, преди за пореден път в Европа да ни видят регионалните срамоти.
Преди дни пък стана ясно, че
ТЕЛК в Ямбол е спрял пенсията на неподвижна жена!
Това след като целокупната депутатство се кле, че промените, които прие лани няма да лишат нуждаещите се от пенсиите, на които те разчитат. Още по-преди пък обещаха да не разкарват на прегледи инвалидите с тежки болести, неподвижни, без крайници, бъбреци и т.н., защото очевидно няма как да им поникнат нови органи, та да се налага бездушни чиновници окомерно да регистрират тези факти. И тази клета жена от Ямбол не е единствената, за наш общ срам и позор.
Иначе е чудесно, че народните представители м.г. приеха промените, внесени от Деница Сачева от ГЕРБ-СДС по предложение на омбудсмана Диана Ковачева, която от години призовава за решаване на тези проблеми. Много добра беше и идеята им за дементно болните, които в последните години се увеличават, да имат право на придружител, защото е повече от ясно, че такива хора не могат да се справят сами. Но…
За съжаление всички добри намерения и решения засега си остават само на хартия.
На практика по места разиграването на тежко болните българи продължава на макс. Проблемите в ТЕЛК-овете са си същите както и преди – няма лекари, заплатите им не са добри, по собствените им преценки, едните казват едно, другите друго, а по-средата са пациентите и техните близки, които вземат отпуски, за да обслужват наред първо в тази комисия, после в НОИ и т.н….
В момента все още има хора, които чакат повече от година да бъдат преосвидетелствани. През това време те нямат право на инвалидна пенсия, нито на помощи и са на ръба на оцеляването.
А как се оцелява с пенсия от 500-600 лева месечно, от които близо половината се харчат за лекарства и медикаменти?!
Е, това е част от другата Европа, тъжната и немощната - нашата.