Мине не мине време и току някой колега, приятел, или просто човек от листата ти в социалната мрежа Фейсбук изчезне за известно време. После се върне и обясни, че е бил/а във „фризера”, т.е. са блокирали профила му/й за неопределено време по нечий донос на радетели за единствена гледна точка – тази в правата линия на поредни управленци. Ама това не го ли живяхме вече! Или се връща под формата на нео-комунизъм?
На робот как да се сърди човек! Ама все пак е доста нелепо напоследък в мрежите, където постоянно трябва да се пазиш от подлеци, готови да се жалват, че не изповядваш тяхната ограничена представа за истината.
Повод за тези тъжни размисли е, че затварят страницата на един от най-популярните журналисти у нас – Мартин Карбовски. Затова съобщи самият той, както и редакторите от екипа му. Ето какво написа Карбовски:
„Тази страница е обвинена в тероризъм - благодарение на безумието на нашите опоненти и роботите на налудността.
Повече от 14 години ние работихме за Фейсбук с надеждата, че ще имаме правото да бъдем разбрани. Съобразявахме се и се чудехме как да угодим на Неразбираемите роботи.
Днес, когато в САЩ се издигат послания за това, че всяко мнение е важно и че цензурата е постигнала само задънена улица - у нас забраняват вас - 529К от хората , с които се карахме и се обичахме.
Защото няма какво да делим - освен истината, която вече е една. Нито ваша, нито моя.
Разберете - едната истина не е истина.
Само едно е вярно - службите и фактчекърите в учудващ синхрон, ненаписан в нито едно държавно споразумение се изправиха срещу милиони хора, които оспорват официалната информация.
Липсата на ирония, втори план, усещане за разбиране, човечност и многозначност, хумор и подигравка - станаха основно правило във Фб
Не защото спират мен, не защото спират вас, а защото освен котки и реклами тук никой нищо не получава.
Няма да напиша какво е това действие срещу вас и мен. За да спазя на общността правилата, не бива.
Но това е казарма, подстригване, униформа и поглед само в една посока.
Бил съм там и знам как изглежда.
Жалко за вас, които си мислите, че това ще е победа на здравите сили.
Вече два пъти след победата на здравите сили идват танковете.
Точно това се опитвах да избегна - и точно това ще получим.
Вие сте.
Вие сте следващите.”
Мартин, когото познавам от години, е цветен, колоритен, непримирим журналист. Той може да има свои си кусури като всеки нормален човек, но откакто го помня се бори и отстоява правото на човека да е свободен, да говори и пише това, което мисли, без да му се слагат прангите на цензурата. Сигурна съм, че той ще намери нов начин да изразява себе си. Би могъл също така да заведе съдебни искове срещу своите ограничители, които нарушават правата му както според нашата Конституция, така и според Европейското законодателство.
В нашия основен закон ясно са регламентирани правата ни относно изразяването на собствено мнение в чл.39, чл.40 и чл.41.
Това важи дори за случаите, когато истината на пишещия се различава от тази на робота.
„Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите.
Свободата и плурализмът на медиите се зачитат”, пише и в чл.11 на Хартата на основните права на ЕС.
Какво ще прави Мартин Карбовски не знам, той ще реши.
Лично аз обаче смятам, че не е нормално глобални частни фирми да създават правила, които грубо да погазват законите. Не е нормално да се скътават по тъмните кьошета и т.нар. "борци за свобода и демокрация", по чиито доноси години наред ни отреждаха 111 място в света по несвобода на медиите. Категорично не професионално е уж съсловни организации като СБЖ и АЕЖ да не защитават свой колега, когато външни го цензурират и ограничават. Също така, че никак не е добре, когато някой силом се опитва да натрапва своята гледна точка като единствено възможна. Ако ще е така, то няма да е далеч деня, когато ще върнат пак чл.1 от Конституцията преди промените. Да не дава Господ, вероятно и лагерите в Белене за политнекоректните. Всичко това като нищо може отново да ни споходи, ако угоднически си трайкаме и се скатаваме. Впрочем точно така позволихме през годините назад да съсипят образа на журналиситката. Днес май пак е време да си припомним призива на Юлиус Фучик: Хората бдете!
Иначе Марто е прав – утре вие ще бъдете със запушена уста, закрито издание, изтрита страница и т.н....