Опорки, опорки, ама и малко акъл си трЕбе

През последните години ние, българските граждани, обръгнахме на партийни опорки, с които политическите организации щедро ни облъчват особено в предизборни периоди. Прави лошо впечатление обаче, че в тези наброски липсват логика, ум и въображение. Можем само да гадаем дали това се прави от неможене или от обидно високомерие от страна на авторите им.

Най-последният пример за гламава опорка е днешното твърдение, че хем простреляният словашки премиер Роберт Фицо бил проруски агент, хем и килърът му Юрая бил такъв! И от какъв зор тогава единият да стреля по другият щом са съмишленици, съратници?

Айде уточнете се, за да не ви се смеят и гаргите на щуравите недомислици от сорта на гузен негонен се оправдава! Да не говорим за тежкия морален грях, който си туряте с подобни коментари по повод на опита за политическо покушение в Словакия. И за

тежкото разделение в обществото там, което силно наподобява на разединението и у нас.

С напълно нелепи и глупави опорки преди дни една неправителствена организация, нарекла се „Атлантически съвет на България” е разпоредила на военното министерство да забрани представянето на книгата на българския генерал, служил на родината си над 40 години!?

Тук е важно да се направи уточнението, че „Атлантическия съвет на България” е едно НПО, а „Атлантическия клуб в България” е друга неправителствена организация. В клуба има по-известни в обществото лица като Соломон Паси Соломон Исак Паси е роден на 22 декември 1956 г. в Пловдив. Син е на известния професор по философия и, Елена Поптодорова /същата, за която се писа преди, че си вземала без да плаща кремчета от разни магазини по летищата/ и прочее, докато в съвета са неизвестни за повечето граждани радетели за „атлантическите ценности”. Какво да си мисли човек за държава, в която всяка фондация може да се разпорежда и заповядва на някой министър в някое министерство?!

И така, по донесение на тези активисти от съвета до МО беше спряна перзентацията на книгите на двама български офицери. Генерал- майор о.з. д-р Стоимен Стоименов трябваше да представи книгата си „Ескалация на войната в Украйна: България на кръстопът“ в Централния военен клуб, но въпреки службата и пагонът, това му бе отказано с мотив, че страната е в „предизборна кампания и военните клубове няма да се предоставят за мероприятия на външни ползватели“. И колко точно да е „външен” човек, служил близо 4 десетилетия на род и родина?!

Впрочем със същите откровено глупави аргументи бе отказано и представянето на исторически роман за живота и творчеството на Алеко Константинов, чийто автор е Бойко Беленски, също бивш офицер от армията.

Примерите за тъпи опорки по нашите земи изобилстват и предизвикват смях и подигравки така, както лозунгите по времето на соца от сорта на:

 „45 години цирк – 45 години народна власт”,

„Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.“

 „Всички луди - на борба за мир!“

 „Да приберем навреме хляба на народа!“

 „Правим обувки с кожа на клиента.“

В настоящето прави впечатление партийната агресивност и арогантността, с която партии като ПП и ДБ се опитват на черното да викат бяло и обратното. Вижте как точно те провалиха "сглобката" с непремерните си претенции, лакомия и алчност, а сега предизборно твърдят, че другите партньори в управлението са им виновни за всичко! Пак те говорят за дезинформация на фона на липсата на информация и всевъзможни забрани за ползване на източници! Всичките им "номера от селски вечеринки" са построени върху порочната логика "крадецът вика дръжте крадеца", но те вече са известни за повечето хора и не хващат дикиш.

Четейки всички тези днешни и вчерашни „премъдрости”, мислещият човек няма как да не пита: защо, аджеба, сегашните партийни функционери и медийните им маши не надграждат в създаването на директивите и опорките си, щом твърдят, че са по-различни и по-добри от предходните?!

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Novini.bg

Последвайте канала на