"Демократична" цензура ли! Няма такова животно

Войната наблизо от нашите двери обостри до крайност негативизма, омразата и противопоставянето, от които и без това си патим по нашите географски ширини. Няма нормален човек, който да одобрява войната. Казват, че по време на война истината е първото нещо, което се губи. Оскар Уйлд твърди: "Чистата и проста истина рядко е чиста и никога проста". Конкретно обаче думата ми тук е затова, че е страшно тежката външнополитическа ситуация да се ползва за налагане на цензура, към каквато явно се стремят някои пишман "демократи". На тях искам да кажа, че ако не ги щипят в метрото, не означава, че то не съществува.

Повод за тези думи ми дават противоречиви призиви от средите на самоопределящите се като "демократична общност" у нас. Тези дни стана ясно, че шестата по изборни резултати коалиция "Демократична България"Демократична България" e центристко-дясно политическо обединение, съставено от" била обсъждала с партньорите си в управлението оставката на министъра на отбраната Стефан ЯневС указ на президента Румен Радев от 12 май 2021 година Стефан Янев е назначен за служебен. Според обясненията на отделни представители от тези среди, мотивите им се крепели на това, че не им допадал изказа на министър Янев! Не се бил изказвал рязко и категорично относно военния конфликт между Русия и Украйна.
Същевременно в социалните мрежи представители и симпатизанти на това обединение започнаха да предлагат да се налагат "стандарти", разбирай цензура, на журналисти като например Петър Волгин, продуцент и автор на "Политически некоректно" в общественото радио. Дебейците не били харесали неговия хард изказ и колоритен коментар относно войната.
Объркахме се противоречивите послания и изисквания, излъчвани от въпросната политическа формация. Хем така, хем онака, веднъж някой "меко" се изказвал, после друг ги дразни с "твърд" говор!? 

Едно от основните правила в журналистиката е да представя обективно различни мнения в публичното пространство.

Това у нас отдавна не важи и умишлено се пренебрегва. Вече е публична тайна, че всяка медия отразява случващото се само и единствено през призмата на своите издатели. В този аспект пак Петър Волгин, чиито предавания неведнъж са били спирани заради ярката му публична позиция, тези дни публикува едно свое проучване:

"Постоянно слушам за някаква много умела руска пропаганда, която направила така, че повечето българи вярвали на Русия. Сега ще говоря само с факти. Реших да направя едно малко проучване. Взех една национална медиа в един малък период от време. Четири дни. От понеделник до четвъртък включително - 21.02.-24.02.  Целта ми беше да видя колко събеседници, интервюирани в публицистичните предавания на тази национална медиа, са били проруски и колко антируски. Днес всички медии си имат сайтове, няма никакъв проблем да се направи такава справка. Оказа се, че в периода понеделник-четвъртък на антируски позиции са били 12 от интервюираните. Общото време на разговорите с тях е 135 минути. Тоест за четири дни малко повече от два часа ефирно време са били посветени на критики към Русия. В обсъжданата медиа в този период е имало само един събеседник с проруска позиция. Интервюто с него е продължило 7 минути. Да обобщим. 135 минути антируско говорене срещу 7 минути проруско в тази медиа с национално покритие. Предполагам, че и в останалите национални медии положението не е много по-различно. Ако това е успешната руска пропаганда, аз съм доста объркан."

От това може да се направи "обосновано предположение", че нашенските медии, някои от които са с чужди спонсори, НЕ отразяват обективно конфликта в Украйна.
Емоциите са хубаво нещо в изкуството например. Но журналистиката не е изкуство. А призивите на една политическа сила със слабо представителство за налагане на "стандарти", за оставки в този тежък момент са, меко казано, проява на политическа недалновидност.

Добре е също така политиците, които сега вземат важни за нас, гражданите, решения, да помнят, че гласуването у нас към момента е много непредставително.

За тях са гласували малко над 2 700 000 българи, а това са по-малко от половината от имащите право на глас. Така че по-полека с изявленията от типа "България реши това, или онова". Също така и със стремежа за налагане на цензура под формата на "стандарти" за общността. Подобни заявки не водят до нищо друго, освен до още повече омраза и противопоставяне. Ето, в социалните мрежи вече се наложи тон на непоносимост към чуждото мнение и заваляха заплахи от типа:"Ако не мислиш като мен, ще те блокирам или изтрия". 
Но нима, ако теб не те щипят в метрото, означава, че то не съществува!?

Последвайте канала на