Дълго време умувам над този текст. Премислям думите си дни наред, за да бъдат професионални и сдържани. Докато се мъчех да излея словата си върху празния лист, няколко жени загубиха живота си, а други бяха безмилостно наръгани. На трети пък устите биваха запушени, докато ги изнасилват. Едно младо момиче беше запалено!
В личен план аз съм една българска майка на две деца (едното е момиченце). В професионален - аз търся новини. Това ми е работата! Гледам вечерните емисии и се опитвам да вляза в обувките на някоя от десетките жени, които всеки ден са мачкани, ритани, изхвърлени като мръсен парцал... Като представител на нежния пол няма как да подмина този проблем с лека ръка. Вчера беше Международният ден за елиминирането на насилието над жени. Вчера имаше протест. Вчера за пореден път пребиха до смърт младо момиче. И започнах да се питам това ли е светът, в който ще расте дъщеря ми?
Ето на - Евгения Владимирова вече я няма. Дарина Министерска и малката Никол вече ги няма! Няма го и момичето от Гара Разпределителна! До живот е осакатена и 17-годишната жертва на братовчед си от Цар Калоян... А колко ли други тънат в анонимност някъде в статистиките на МВР... Колко ярост има в човека!? Колко брутален може да бъде той!? Колко обезверена трябва да е душата ти, за да посегнеш!? Какво трябва да се е случило на психиката ти, за да я натъпкаш в куфар!? Мили дами, куфарът е, за да си съберете багажа и да си тръгнете навреме, не за да ни натъпкват в него!
Този лозунг от снощните протести ми се наби в главата и не може да излезе оттам! Съчувстваме искрено на близките на жертвите на домашно насилие! Но само със съчувствие нищо не се прави! Жалко е, че се мълчи! Постоянно се мълчи. Да говориш не е срамно! Да са те били не е срамно! Моля те, ако четеш това и си потърпевша, обади се и разкажи! Спаси се! Няма нищо необратимо на този свят, освен смъртта!
Според психолозите жертвите на домашно насилие дълго търпят, смятайки, че са виновни за начина, по който се отнасят с тях. Голяма част от жените приемат побоя и лошото отношение като нещо, което се случва за последно.
Психическото насилие също не е за подценяване. Всяка трета жена у нас е подложена на домашно насилие! Една от три! Над 15 са жертвите от началото на годината! А в условията на пандемия делът на засегнатите рязко се увеличава! Един порочен кръг, в който "проблемът на съседите си е техен проблем"! И се мълчи!
Докато пиша този текст, вероятно жертвите на домашно насилие са се увеличили, а броят на потърпевшите от сексуални посегателства е нараснал! 5-те минути, в които някой чете думите ми, вероятно са последни за поредното пребито момиче... Боже, дано не съм права!