Според КНСБ подходящата референтна стойност, която държавите в ЕС трябва да следват при оценяване на адекватността на минималната работна заплата, е минималното възнаграждение да бъде 50 процента от средната работна заплата в страната и 60 на сто от медианната заплата.
Комисията по заетостта към Европейския парламент ще разгледа утре, 11 ноември, важни предложения за промени на проектодирективата за адекватните минимални заплати и насърчаването на колективното трудово договаряне, припомнят от синдиката в позиция по темата, разпространена от пресцентъра на КНСБ.
КНСБ изразява своята подкрепа по предложените изменения. От Конфедерацията посочват, че предстоящият вот на Парламента има шанса да наложи допълнително прецезиране на критериите, които държавите следва да наложат при определянето и актуализирането на минималното заплащане. Така сред критериите намира място издръжката на живота (формирана на базата на кошница от стоки и услуги по реални цени), като инструмент за измерване на покупателната сила на минималната заплата.
От КНСБ отбелязват, че след като 30 години поред Институтът за социални и синдикални изследвания на КНСБ изчисляваше необходимите средства за издръжка, то от началото на 2021 г. КНСБ премина към изчисляването на Заплата за издръжка. Заплатата за издръжка според КНСБ е основен измерител на дохода от труд, който трябва да покрива разхода на наетия работник и неговото семейство и да осигури социално приемлив стандарт на живот.
Предложеният за гласуване текст на Директивата също така залага и на признатото в международен план съотношение на минималната работна заплата (МРЗ) към средната работна залата от 50 на сто и 60 на сто от медианната работна заплата. Това според КНСБ е подходящата референтна стойност, която следва държавите да използват при оценяване адекватността на минималната работна заплата.
КНСБ приветства и предложените изменения в Директивата, касаещи стимулирането на (секторното) колективното договаряне. Тук следва да отбележим, че вотът в Парламента може да повиши първоначално зададения праг от 70 на сто обхват на колективно трудово договаряне, който е ключов за това дали държавите следва да изготвят План за действие за насърчаване на колективното договаряне и който може да се превърне в своеобразен ориентир за търсеното ниво на обхват на колективното договаряне на национално ниво, допълват от КНСБ.
С предстоящия вот утре ЕП може да въведе и редица изменения по текста на Директивата, които да затвърдят влиянието на националните социални партньори в дейностите, свързани с минималната работна заплата(в т.ч. чрез участие в нарочно създадени национални консултативни органи по МРЗ, участие в процеса на разработване на инструментите за събиране на данни с цел наблюдение на обхвата на МРЗ, участие в процеса на разработване/прилагане на мерките за транспониране на Директивата).
Други приоритети на КНСБ, които са отразени в предложените за гласуване в ЕП изменения на директивата, касаят премахването на възможността за налагане на субнива на заплащане под минималната работна заплата за страната и недопускането на удръжки от страна на работодателя, които водят до ниво на заплащане под законовоустановената минимална работна заплата за страната.
"Вотът на Парламента може да допринесе и за прокарване на синдикалната позиция относно изпълнението на договорите за обществени поръчки или концесионните договори. Става въпрос именно за недопускане до обществени поръчки на тези работодатели, които не признават синдикатите, правото на сдружаване и колективното трудово договаряне", допълват от КНСБ.
С оглед на така очертаните изменения по Директивата и отчитайки редица други положителни текстове в този й вариант (включително признаването на синдикатите като представляваща работниците страна в процеса на колективно трудово договаряне), КНСБ призовава българските евродепутати в Комисията по заетост и социални въпроси на ЕП да подкрепят измененията на 11 ноември.
Призоваваме също да се отхвърли всякакво разделяне на гласовете и опитите за разводняване на текста на тези изменения, заявяват от КНСБ.
Нестихващи европейски дебати съпровождат проекта на директивата от момента, в който бе публикувана. Вече повече от година текстовете търпят изменения, както в Европейския парламент, така и в рамките на Съвета. И докато някои предложения надграждат директивата, други се опитват да поставят граници докъде стига нейният обхват - например за изключване на определени категории работници при нейното приложение или за възможност държавите да не я прилагат частично или изцяло, посочват от КНСБ.
Амбициите на ЕК са чрез Директивата да се подпомогнат икономическият и социалният напредък на европейските държави, което придобива изключително значение в рамките на разярилата се COVID пандемия. На Директивата се гледа и като на инструмент, способстващ за осъществяването на принципите за "достойно трудовото възнаграждение" и "достоен живот" на трудещите се.
Реализирането на тези амбиции обаче предполага допълнителното прецизиране на сега заложените текстове. Особено тези, свързани с изискваните от държавите критерии за определяне на минималната работна заплата, както и за разпространението на колективното договаряне като инструмент за определяне на заплащането, допълват от КНСБ.
Следващите месеци ще бъдат ключови за оформянето на директивата. Предстоят решаващи гласувания на текстовете ѝ в Европейския парламент (ЕП) и Съвета на ЕС.