~ Продължение на интервюто със зам.-министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова от вчера. Първа част може да прочетете тук ~
Няма как да не Ви попитам за протестите на майките на деца с увреждания. Да споменем Законопроекта за хората с увреждания – какви проблеми ще разреши и кои остават неразрешени? Къде може да се крие препъникамъкът?
- Честно казано, се надявам, че със Законопроекта за интеграция на хората с увреждания, както и с новия Закон за социалните услуги, който се надявам скоро да внесем в Парламента, голяма част от натрупаните с годините проблеми ще бъдат преодолени. Винаги съм казвала, че не мисля, че има политик или общественик, или гражданин, който да не смята, че ние всички сме длъжни да направим все повече и повече за хората с увреждания.
До голяма степен мога да кажа, че подкрепям протеста на майките. Това, което решава към момента този Законопроект е регламентирането на повече правомощия, на по-добра координация между отделните органи. Знаете, че в Закона за бюджета са предвидени допълнителни 150 млн. лв. по отношение на хората с увреждания, рекордно висок бюджет в сравнение с плащанията, които са били предвиждани досега. Различна ще е и организацията на индивидуалната оценка на нуждите на тези хора. Най-важният елемент, касаещ реалната им интеграция, са повечето възможности, които даваме по отношение на достъпа до работа, защото един от големите проблеми за интеграцията в обществото е невъзможността за намиране на работа.
Трябва да продължим обаче с реформата в ТЕЛК-овете, защото това е първоизточникът каква да е оценката на чисто медицинското състояние, когато става въпрос за един човек с увреждания. А това е ключова за решението как държавата ще го подкрепи.
Как смятате, че работодателите ще се отнесат към това, че хората с увреждания трябва да бъдат интегрирани по този начин в работната среда в България, а не по техните критерии?
- Темата за квотите остана една от отворените теми. Работодателските организации имаха доста възможности да изразят своето становище, за да решим как оттук нататък ще осигурим заетост на хора с увреждания. Считам, че стимулите, които сме предвидили, не само чрез квотите, са добър мотив те да бъдат наемани и то не само в специализираните предприятия, а в предприятията от реалната икономика. Със средства по ОП „Развитие на човешките ресурси“ още през септември месец отворихме възможност над 1000 човека да намерят наистина добра реализация на пазара на труда. В момента около 200 са сключените договори за наемане на хора с увреждания. Инициативите, които подкрепяме, включват и следното: ако работодател заяви работно място на човек с увреждания, ние покриваме, в рамките на 24 месеца, заплатата му на базата на минимален осигурителен праг и ако работодателят след тези 2 години задържи още 6 месеца човекът с увреждания, ние даваме бонус от 6 заплати. Считам, че това е един от най-добрите стимулиращи инструменти.
Правилно ли разбирам, че вие и работодателите говорите на горе-долу един и същ език, но освен това вие им предлагате и бонус?
- Точно така. Освен квотите и рестрикциите, въвеждаме и доста бонуси, което считам, че е добрият подход. Темата със заетостта на хората с увреждания ще продължи да бъде във фокуса на съвместната ни работа не само с работодателските организации, но и с Министерство на образованието, което ни подпомага.
Социалните работници са сред най-ниско платените, а работата им е отговорна. С колко ще бъдат увеличени заплатите им? Как ще стимулирате хората да работят тази професия? Как ще привличате млади кадри към нея?
- Хората, които работят в социалните услуги и социалните работници са наистина едни от най-натоварените хора в държавата – само за последната година над 10 000 са случаите, в които социалните работници от нашата система са подпомогнали семействата, така че децата да не бъдат изоставени. Независимо от това техните възнаграждения са от сравнително най-ниските в държавната администрация.
Това, което сме предвидили със Закона за бюджета, е увеличение на заплатите с 10%. Същевременно има предвидени и допълнителни средства за държавно делегираните дейности. Общата сума за тях е 260 млн. лв. за следващата година, което е ръст от средно около 18%. Това ще даде също добра възможност за повишаване на заплатите в сферата на социалните услуги.
Но, за да има реално увеличение на възнагражденията, това, което ни предстои, е истинската реформа – влизането в сила на Закона за социалните услуги. Защото подзаконовата нормативна уредба ще реши голяма част от проблемите с ниското заплащане.
Споменавайки всичко това дотук, можем ли да наречем Бюджет 2019 „социален“?
- Категорично можем да кажем, че е социален бюджет, защото средствата, които са заложени в повече, сравнено с миналата година, са 730 млн. лв. С 533 млн. лв. повече са средствата в общественото осигуряване, които ще гарантират увеличение с 5,7% на пенсиите на над 2 млн. пенсионери. Знаете, че максималната пенсия също се повишава на 1200 лв. Има и допълнителни 7 млн. лв. към нашия бюджет по отношение на новите разпоредби, които вече са приети, за децата без родители, които досега нямаха право на наследствена пенсия. Те вече ще получават социални помощи. Има тенденция, която в последно време забелязваме – по отношение на ръста на средните доходи. През последните няколко години забелязваме една рекордно ниска безработица. Има, на практика, населени места в България, в които безработицата е нулева. Средно за сраната е около 5%.
Големите предизвикателства на пазара на труда вече не са в безработицата, а в това, че всеки един работодател се оплаква от липса на кадри и квалификация. В тази насока сме предприели няколко инициативи. На първо място – до края на месеца, със средства от ЕС ще отворим една нова програма – „Умения“. Тя е на обща стойност от 30 млн. лв. и е насочена към всички работодатели в България. Надявам се да реши едно от големите предизвикателства – квалификацията.
В контекста на Brexit – как ще се отнесем към тези българи, които може би все още не искат да се връщат при нас, но и скоро там, където се намират – във Великобритания, няма да могат да останат?
- Темата за Brexit е доста сложна. Все още преговорите, които се водят в Европейския съюз, в някои от областите стигат до задънена улица. Ангажиментът, който ние, като страна-членка, сме поели, е първо: подкрепата на целия преговорен процес, но и същевременно: готовност в част от областите да започнем двустранни преговори. Предстои ни още този месец да направим една голяма среща в посолството ни във Великобритания с българската общност.
Освен това, допълнително ще има и среща, която ще направим с българските студенти, защото за нас е важно да гарантираме и запазим статутът им. Всичко е въпрос на преговори и добра информация. Не трябва да подценяваме и факта, че има много английски пенсионери, които живеят в България. Така че в тази насока също работим съвместно с Британското посолство.
Не сме хардлайнери в която и да е посока, що се отнася до Brexit?
- Ние сме хардлайнери в една единствена посока: да запазим правата на нашите граждани и студенти.