Как се прави бюджет в море от агресивен популизъм

Министерството на финансите публикува проекта за държавния бюджет за 2019 г. Към него, разбира се, публикува и средносрочна прогноза за 2019-2021 г. Тя всъщност представлява обяснението защо сегашният бюджет изглежда по конкретния начин – какво очакваме да ни се случи, от какво се пазим и в какво инвестираме. 

Най-напред: видно е, че Бюджет 2019 ще е най-големият, ако бъде приет в този си вид. Прави впечатление увеличението в някои сфери – ход, който може да се нарече „социален“. Предвижда се вдигане на заплатите на учителите с 20%, осигурителният праг се вдига до 3000 лв., а минималната работна заплата – до 560 лв. 

Заплатите на чиновниците ще се увеличат с 10 на сто. 

По същество, проектът е консервативен, но има заложен оптимизъм в него – в раздел „приходи“ е заложен ръст, защото се предвижда повишено събиране на ДДС, както и увеличение в парите от осигуровки. 

До голяма степен консерватизмът идва от поредното залагане на дефицит, но пък да не забравяме, че последните три години, въпреки „дефицитните“ прогнози, излизахме с излишък. Съвсем не е изключено (имайки предвид споменатата по-горе средносрочна прогноза) за четвърта поредна година да излезем с излишък. 

След като споменахме учителските заплати, редно е да се направи една оптимистична вметка: залага се до 2021 г. средната брутна учителска заплата да стигне 1860 лв., като „изкачването“ прави първата крачка именно в Бюджет 2019. Ако бъде приет, разбира се. 

За определена група таванът на пенсиите ще достигне 1200 лв. точно в средата на идната година. Всичко пенсии ще се покачат с 5,7 на сто. 

Увеличение в бюджета има и за отбраната на страната. Разходната част в бюджета там се променя от 1,193 млрд. лв. на 1,277 млрд. лв.

Проектът обаче предвижда разходите също да скочат – от 38,6 млрд. лв. стават 44,5 млрд. Това е сериозно увеличение, но добрата новина е, че разходите, съвсем логично, се смятат спрямо БВП-то, а то е било 35,7%, когато разходите са били по-малки, а се залага то да се покачи до 37,7 на сто, когато разходите ще се увеличават.

На тази база излиза, че чисто процентно разходите всъщност намаляват спрямо предвиденото увеличение на брутния вътрешен продукт. 

Консерватизмът в Бюджет 2019 е полезен от гледна точка на това, че сериозно си правим планове да кандидатстваме за чакалнята на Еврозоната. Освен това държавният дълг е предвиден да се стопи наполовина до 2021 г., сравнен с нивото си от 2016 г. Говорим за 50-процентов спад в дълга за 5 години, което е огромен успех не просто за региона, а за всяка една страна. 

С интерес следим съпътстващите всичко това събития. Увеличението на осигурителните прагове например разгневи някои работодатели и те се опитаха (и продължават да се опитват, едва ли ще се откажат до последно) да възпрепятстват тази промяна, вземайки на своя страна придобилия напоследък печална слава вицепремиер Валери Симеонов, самият той идващ от редиците на родния бизнес и все още представляващ немалък работодател. 

От съвсем логична гледна точка, поведението им изглежда оправдано за тях си – борят се за печалбите си. Изглежда обаче, че липсва чувството за такт и желанието да възнаграждаваш онзи, който работейки за теб, прави твоята банкова сметка по-дебела. Това също не е учудващо, никой не се заблуждава, че в България масово се срещат работодатели, които (по примера на Google, да речем) ще искат да мотивират работниците си с възнаграждения и социални придобивки, при положение, че тук опитът/навикът показва – страхът върши работа. Е да, и резултатите на продуктивността са съответстващи желанието на работодателите „да са в ритъм“ с нуждите на работниците си. Работим, колко да не зàспим, щото ми плащат колко да не у̀мрем (и постоянно ме плашат с глоби и санкции и ме дебнат като шпионин, и ме подсещат с намигване, че не съм незаменим). 

Възникват логични въпроси, като например: не им ли стига това, че имаме уникален – един от най-ниските данъци печалба (10%) и нямаме (бизнесът не го иска, ама за нищо на света) прогресивен данък за облагане? На фона на това, някакви 30-40-50 лв. допълнително към осигуровките на най-високоплатените им служители ли са проблемът, който ще катурне бизнеса им? 

Не, честно – това ли е? Вие представяте ли си един служител колко пари носи на работодателя си, за да му плаща той по 3000 лв. заплата на месец? Петдесетте лева ли са проблемът тук? 

А тези служители не заслужават ли по-високи пенсии някой ден? Не забравяйте и друго: максималният осигурителен праг не е увеличаван от много, много години. 

С интерес, разбира се, очакваме и отношението на БСП към Бюджет 2019. Няма да има изненада, ако скочат срещу него, опозиция са все пак, а в България свикнахме опозицията да е опозиция дори и на работещите идеи, ако идват от „врага“. Интересно как ще го отиграят обаче, имайки предвид, че бюджетът е силно социален, а левите се правят на „социални“ (нищо, че някои от общинските им съветници карат бентлита например, а партията им е пълна с милионери и приватизатори, с все ръководството начело). Срещу какво биха могли да скочат? Но, да не се чудим излишно – времето ще покаже, все пак са голяма, стара партия, имат много експерти, които работят и по линията за намиране на кусури. 

В сезона на бюджетите нека да хвърлим едно око към финансовия куриоз в Италия. Еврокомисията отхвърли проектобюджета на Италия за следващата година. Икономическият комисар на ЕС Пиер Московси поиска от италианското правителство да преразгледа проекта. За първи път Комисията отхвърля бюджет на страна от еврозоната. 

Как се случи всичко това? Управляващите популисти са обещавали НА ЕДРО на народа и дойде време да изпълняват, каквото са обещали. Но това става с пари. А пари не само нямат, но и са задлъжнели до шия. Управляващите искат да увеличат доходите на всички италианци, включително и минималният доход за безработните.

Разбираемо е, с такива обещания се идва на власт. Но в случая барманът (ЕС и ЕК) иска първо да си платят старата сметка, преди да потриват ръце за следващите харчове – обещания големи, когато ще ги изпълняваш с чужди пари, нали? 

А народът вярва…

Вицепремиерът Матео Салвини помпозно се включи, пръскайки популизъм: „Това не променя нищо. Те не атакуват толкова правителството, колкото хората. Това ще ядоса италианците още повече“. 

Да, хората, на които сте обещали да расте злато по дърветата, изведнъж разбират, че тая няма да я бъде. Масата не разсъждава и не приема доводи. А фактът, че обещанията са абсурдни, се пренебрегва, заради детинското: „Искам, искам, иска-а-а-а-ам! Няма пък, дайте си ми!“ 

Другият вицепремиер на Италия Луиджи ди Майо също се включи в арията на популизма, обвинявайки Брюксел, че действа срещу обикновения италианец. 

Народът вярва, после намразва Брюксел и ЕС, нищо, че много от благините и свободите му всъщност идват благодарение на Съюза. Има много сили, които упорито бутат срещу съществуването на ЕС, като цяло. 

Наречете ме параноик, но все ми се привижда външна намеса и всичките популисти (както и в България), които хем правят тъпотии и обещават невъзможното, хем скачат срещу демонизирания ЕС (пък част от тях са бизнесмени, усвояващи еврофондове… как стават тия фокуси…) работят всъщност срещу Съюза и искат да го унищожат отвътре или поне отслабят. Отвътре – като вирус. 

И почти всичките имат приятелско отношение към една определена голяма страна, една страна великая. 
 

Последвайте канала на