Днес е 15 септември - ден по-различен от всеки друг за родното училище. Ден, в който учители и ученици влязоха в класните стаи с неизпитвани досега емоции. Не по-малко този ден беше важен и за родителите. И всичко това заради COVID-19. Пандемията наложи нов ред и в образованието, който, по всичко изглежда, че ще е новото нормално, както у нас, така и в чужбина.
Учители ще отидат на работа с маски или шлемове. Някои ще сложат и ръкавици. Част от тях ще треперят дали някое дете няма да кихне или изкашля в клас. Сега това трябва ли да се докладва на медицинската сестра или няма нужда от допълнителен стрес?
Учениците ще се вълнуват да срещнат връстници след толкова месеци в изолация. Но дали ще им е лесно да стоят с маски повече, отколкото очакват; да си напомнят постоянно, че трябва да си дезинфекцират ръце; да не се скупчват заедно, докато си приказват...
Може би някои предварително ще бъдат инструктирани от родителите си със "Стой настрани!", "Недей да се събираш с другите", "Стой повече навън".
А чудя се ще се престраши ли учителят да се наклони над малкия първокласник, да му хване химикалката в ръка и заедно да изпишат някоя буква или цифра? А малкият първокласник ще прегърне ли учителката си в знак на привързаност?
И от образованието, и от здравеопазването вече посъветваха родителите да говорят със своите деца, да "сдъвчат" информацията за COVID-19 според възрастта, за да ги подготвят за новите правила и изисквания в училище. Така че ситуацията е деликатна и напрегната и за родителите, които трябва да намерят златната среда - да не стреснат твърде много децата, че има някаква опасност за здравето, но и да им обяснят, че има определени изисквания, които не бива да пренебрегват.
До параноя обаче не бива да се стига, а просто трябва да има едно приобщаване или нагаждане към новостите. Не бива да се прекрачва границата да се дебнат децата помежду си кой си носи антибактериален гел в раницата и кой не си мие ръцете...
15 септември носи със себе си различното. Да се надяваме обаче, че няма да изкриви напълно пребиваване в училището с идеи като изолатор за деца със съмнения за болест или чинове, обградени от всички страни с прозрачни предпазни прозорчета.
Едно е сигурно днес учители и ученици ще се вълнуват заедно, ще се притесняват заедно и ще преминат заедно през това предизвикателство.
В началото на пандемията ръкопляскахме на медиците на първа линия.
Днес аплодисментите са за учителите!
На тях се падна за поредна година им се налага да се приспособят към новостите, към десетките изисквания към тях.
Аплодисменти и за децата!
Малки или големи - те живеят в изключително интересно време с немалко предизвикателства.
В дни, в които се засилва социалната дистанция, а много родители настояват да оставят децата си да учат дистанционно, всъщност на децата им е по-необходимо повече от всякога да вярват, че училището е техен съюзник, а не враг. В дни, в които има масово недоволство и протести срещу нововъведените мерки, не бива да настройва учениците срещу училището.
Защото учителстването е магия, особено, ако учителят намери общ език с учениците. Да даваш знания е приоритет за преподавателите и тяхната роля в този момент не бива да се пренебрегва. Старанието им също. А на децата в сегашната ситуация са необходими авторитети.
15 септември е ден, в който всички в клас ще напишат нова история. Но и ден за равносметка.