КНСБ обсъди с българските евродепутати директивата за адекватните минимални работни заплати

bulphoto (архив)
share

Ръководството на КНСБ обсъди проекта на директива за адекватните минимални работни заплати с български членове на Европейския парламент. Онлайн дискусията се е състояла по инициатива на Конфедерацията, съобщиха от пресцентъра на КНСБ.

На нея президентът на КНСБ Пламен Димитров и главният икономист Любен Томев са запознали евродепутатите с позицията на Конфедерацията по регламента.

"Водим тази битка от 8 години. Постижение е, че не говорим за препоръка, а за проект на директива", е казал Димитров.

АИКБ: Всяват се страхове в хората, като се сатанизира образът на работодателя

По време на обсъждането той е посочил, че директивата получава подкрепа от 10 държави в ЕС, сред които и България, със съответните бележки по нея. Шест държави са по-скоро съгласни и за изненада Финландия, доскоро твърд противник, е сред тях. Директивата не среща подкрепа от Дания, Швеция, Австрия, Унгария и Полша. Без ясна позиция са трите балтийски държави.

Ключов въпрос в директивата е адекватността на минималните заплати. Той не е адресиран ясно и категорично. Основният проблем е в това, че двойният праг - адекватната минимална работна заплата да е 60 процента от медианната и 50 процента от средната работна заплата в съответната страна, е оставен в рециталите, а не е включен в основните алинеи на директивата, е отбелязал лидерът на синдиката. КНСБ настоява това да бъде променено.

"Неравенствата в България са крещящи. Въпросът за адекватните минимални работни заплати трябва да срещне единодушна подкрепа от всички традиционни партии. Защото иначе всички знаем, че неравенствата раждат популизъм. Ако бъдат премахнати, той няма да има почва да вирее", е казал още при обсъждането на директивата Пламен Димитров.

Главният икономист на КНСБ Любен Томев също е посочил, че поставянето на двойния праг, който да достигнат адекватните минимални работни заплати, в рециталите поставя съмнения дали държавите ще го прилагат. Трябва да има долна граница, която да се достигне, а след това стремежът да е да не се пада под нея и така да се гарантира достигането на заплати за издръжка на живота, е допълнил Томев.

Парламентът обсъжда на второ четене промените в Кодекса на труда

Сред позитивните страни на директивата той е посочил въвеждането на изискване страните членки да достигнат 70 процента покритие на работещите с Колективни трудови договори и всяка държава да намери пътя как да го постигне. КНСБ предлага в директивата да залегне санкциониране на компаниите, които възпрепятстват преговорите със синдикатите и сключването на КТД, като не бъдат допускани до усвояване на европейски средства. Евродепутатите, които са се включили в дискусията - Асим Адемов, Радан Кънев, Атидже Алиева, Петър Витанов, Цветелина Пенкова, Ангел Джамбазки, са изразили принципна подкрепа за директивата и са изтъкнали важността ѝ предвид последното място, на което се намира страната ни в ЕС по доходи.

В ЕС размерът на минималната работна заплата варира от 312 евро в България до 2142 евро - в Люксембург. С българските представители в ЕП е бил обсъден ходът на дискусиите по директивата на национално и европейско ниво. В европейските политически групи въпросът за двойния праг за определяне на МРЗ не е обсъден още, е станало известно по време на дискусията. Димитров е информирал евродепутатите, че по инициатива на КНСБ в първите дни на януари предстои онлайн дискусия за директивата и с комисар Никола Шмит. В нея ще участват и синдикатите от Румъния, Хърватия и Словения.

Водещи новини

Още новини