България ще продължи да разчита на работата на своите въглищни централи, защото това са базови мощности, които използват местен ресурс и в тях са инвестирани сериозни средства за сероочистващи инсталации. Това ни дава основание да запазим ролята на местните въглища и сме предвидили тази перспектива в Интегрирания национален план на страната за енергетика и климат до 2030 г., с хоризонт до 2050 г. Това каза заместник- министърът на енергетиката Жечо Станков по време на експертна дискусия, посветена на националния план за енергетика и климат, организирана от сп. „Ютилитис“.
По думите на заместник-министър Станков в документа, изпратен в Брюксел, са предприети необходимите мерки, осигуряващи развитието на нисковъглеродна енергетика, сигурност на доставките, повишаване на енергийната ефективност, либерализация на пазара и внедряване на нови технологии за борба с климатичните промени. Жечо Станков акцентира и върху енергийната сигурност и изграждането на липсващата инфраструктура, като необходима предпоставка за гарантиране на диверсификацията на енергийните доставки не само в региона на Югоизточна Европа, но и в целия Европейски съюз.
Интегрираният план на България за енергетика и климат е разработен от Министерството на енергетиката в изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета, относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата.
Документът обхваща петте измерения на Енергийния съюз – декарбонизация, енергийна ефективност, енергийна сигурност, вътрешен енергиен пазар и научни изследвания, иновации и конкурентоспособност. Политиките и мерките, заложени в плана, гарантират постигането до 2030 г. на общоевропейските цели в областта на изменението на климата, а именно: 32% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, 32,5% подобрение на енергийната ефективност и минимум 15% междусистемна свързаност.