Теменужка Петкова представи пред посланиците от ЕС основните приоритети в развитието на българската енергетика

Основните приоритети и предизвикателства пред българския енергиен сектор – това бе главната тема на дискусията между министъра на енергетиката Теменужка Петкова Теменужка Петкова е министър на енергетиката. Родена е на 18 януари 1967 г. Магистър по и посланиците на страните от ЕС в България.

Разговорът се проведе по инициатива на румънското председателство на Съвета на ЕС, което стартира от началото на годината, съобщиха от пресцентъра на министерството на енергетиката. За развитието на своя енергиен сектор България залага приоритети, които са във фокуса и на Европейския съюз, каза министър Петкова пред европейските посланици. Сред тях тя изтъкна сигурността на енергийните доставки, декарбонизацията на икономиката при съблюдаване спецификите на всяка страна, интеграцията на вътрешния енергиен пазар и иновациите, които ще повишат конкурентоспособността на европейските икономики.

Министър Петкова поздрави румънското председателство, че осигурява приемственост в развитието на енергийния отрасъл на европейско равнище, развивайки приоритетите, поставени по време на българското и австрийското председателство – изграждане на липсващата инфраструктура, сигурността на ядрената енергетика, разработване на технологии, свързани със съхранението на енергия.

Диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ е във фокуса на вниманието както на европейско равнище, така и в България, изтъкна Петкова. По нейните думи, ключов в това отношение е интерконекторът Гърция-България, който е и сред седемте водещи приоритети на ЕС в енергийната област. Предстои финализирането на три ключови обществени поръчки за реализацията на проекта и реалното му строителство ще стартира през м. май, така че да бъде въведен в търговска експлоатация през 2020 г., информира енергийният министър. Тя поясни пред посланиците от ЕС, че България ще участва чрез „Булгартрансгаз“ ЕАД в изграждането на терминала за втечнен природен газ край Александруполис. Така ще можем да доставяме природен газ и от по-далечни източници – САЩ, Алжир, Катар и други.

Изграждането на липсващата инфраструктура ни дава основание да смятаме, че реализирането на концепцията за газоразпределителен център е подходяща възможност за целия регион на Югоизточна Европа, подчерта Петкова. Тя припомни, че концепцията съдържа два основни елемента – изграждане на липсващата инфраструктура и създаване на борса за търговия с природен газ. И по двата елемента е отбелязан съществен напредък, каза енергийният министър, визирайки променената енергийна стратегия на страната и подписания меморандум за разбирателство между „Булгартрансгаз“ ЕАД и Австрийският Централноевропейски газов хъб.

Сигурността на доставките е основен приоритет, по който работи правителството и в областта на електроенергетиката, подчерта Петкова. Тя даде за пример изграждането на електропроводите между България и Румъния, България и Гърция и България и Сърбия, които ще съдействат за изпълнение на целите на ЕС за постигане на поне 15% междусистемна свързаност. Интегрирането на пазарите на електроенергия е гаранция за изпълнение на един от основните енергийни приоритети на ЕС – постигане на напълно функциониращ вътрешен енергиен пазар. В тази насока България работи активно за обединяване на пазарите със съседните държави, по-специално с Румъния и Гърция. Надяваме се до края на 2020 г. да има конкретни резултати от тази дейност с Румъния, а с Гърция това предстои след създаването на пазар "Ден напред“ при тях, каза Петкова.

Съдбата на въглищните централи в България, както и развитието на ядрената енергетика също бяха обект на внимание по време на разговора. Министър Петкова информира европейските посланици, че в своя проект на интегриран план „Енергетика-Климат““ България е заложила функционирането на тези мощности до 2030 г., с хоризонт до 2050 г. Причината е, че това е местен ресурс, достатъчен за още 60 години, тези централи осигуряват до 60% от електроенергията в страната през зимата, инвестирани са сериозни суми в сероочистващи съоръжения и става въпрос за базови мощности.

Повече от 15 въпроса зададоха европейските посланици на енергийния министър. Основният им интерес беше свързан с проекта за АЕЦ „Белене“, цените на електроенергията на борсата, разширяването на газопреносната мрежа в страната, проучванията в черноморския шелф и други.

Последвайте канала на