Бъдещият президент на България ще бъде излъчен на балотаж, с голяма вероятност - между кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и на подкрепения от БСП Румен Радев. Това показва проучване на "Алфа рисърч", направено между 8 и 13 октомври сред 1025 души.
Сред твърдо решилите да гласуват Цачева стартира с електорална преднина пред Радев от 7.9 на сто (29.3 на сто срещу 21.4 процента). На трета позиция се очертава Красимир Каракачанов - 8.7 на сто от гласуващите, следван от Ивайло Калфин - 6.8 процента. Непосредствено до тях се нарежда група от трима кандидат-президенти - Трайчо Трайков (5 на сто), Татяна Дончева - 4.5 на сто, Веселин Марешки - 3.3 на сто. Жорж Ганчев и Велизар Енчев събират малко над 1 процент. Под 1 процента лична подкрепа тръгва бившият премиер Пламен Орешарски.
Освен оспорвания балотаж от предстоящите избори зависи бъдещата управленска формула. Това стана ясно през последните няколко дни, посочват от "Алфа рисърч". Предвид липсата на ясно парламентарно мнозинство и хипотезата за предсрочни избори, подкрепата, която ще получи всеки кандидат на първия тур на изборите, ще бъде индикатор за действителната електорална тежест на партиите и съответно - за мястото им в бъдеща политическа конфигурация, посочват социолозите.
Към началото на кампанията, когато още не е напълно ясен ефектът от задължителното гласуване, опцията "не подкрепям никого" събира почти 11 на сто от решилите да участват във вота. Делът й не е достатъчен, за да предизвика значим ефект върху резултата от първи тур, но и не означава, че трябва да се подценява заблуждаващият й ефект върху избирателите. Колкото повече хора изберат да гласуват срещу всички, толкова по-висок процент автоматично ще получат водещите кандидати, коментират от "Алфа рисърч".
Профилът на ориентиралите се към "не подкрепям никого" избиратели до голяма степен повтаря този на традиционно негласуващите - най-млади, учащи, жители на големите градски центрове. Проучването сочи, че най-голямо влияние върху стартовите позиции на кандидатите оказва електоралната тежест на партиите, които ги издигат. Относително най-силен мажоритарен ефект имат кандидатите на малките партии - Ивайло Калфин и Татяна Дончева. Те удвояват резултата на собствените си политически сили, но засега достигат около 5 - 6 на сто, които кампанията може да увеличи. Двете формации в дясно се движат стриктно в рамките на собствените си избиратели. Цецка Цачева привлича 75 процента от симпатизантите на ГЕРБ, но не и от други партии.
Сътресенията в РБ и проблемните им електорални позиции ограничават началната подкрепа за Трайков. За разлика от ситуацията в дясно, в ляво-националистическия спектър има много голям обмен на избиратели. Около две трети от гласовете на БСП отиват за Румен Радев, но останалите - към Ивайло Калфин, Татяна Дончева, Красимир Каракачанов.
Аналогична е ситуацията при "Патриотите", чиито симпатизанти се разделят между подкрепа за собствения си кандидат и за други кандидати от този спектър. Точно тази взаимна приемливост на кандидатите и същевременно - близост на избирателите от ляво-националистическия спектър - създава предпоставки за драматичен втори тур, отбелязват социолозите. На него Цецка Цачева би привлякла допълнително основно симпатизанти от РБ, докато мнозинството от подкрепящите Ивайло Калфин, Красимир Каракачанов, Татяна Дончева и другите по-слаби кандидати, биха дали гласа си по-скоро за Румен Радев.
От агенцията регистрират ръст на намеренията за участие в изборите. С около 7 на сто в сравнение със септември се увеличават желаещите да отидат до урните. Трудно е да се каже дали тази мобилизация се дължи на задължителното гласуване, или на политическата конкуренция, но към момента може да се прогнозира избирателна активност около 61 на сто от живеещите в България, или малко над 3,5 млн. души. С най-висока мобилизация за момента се открояват привържениците на левите партии - БСП, АБВ, Движение 21. Колебание и респективно, електорален резерв, е налице сред симпатизантите на ГЕРБ, РБ и Патриотичния фронт.