Ако президентските избори се провеждаха в края на септември, двойката Росен Плевнелиев-Маргарита Попова би имала значителна преднина пред всички останали.
Това сочат резултати от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи, направено от Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ).
В момента за Росен Плевнелиев и Маргарита Попова твърдят, че ще гласуват 32% от интервюираните. Подкрепата за кандидатпрезидентската двойка на БСП възлиза на 18% от пълнолетните българи. На трета позиция с дял от 9% се нареждат издигнатите от инициативен комитет Меглена Кунева и Любомир Христов. Волен Сидеров и Павел Шопов засега изпреварват Румен Христов и Емануил Йорданов с 1% (4%:3%).
С влизането на Стефан Данаилов в кандидат-президентската надпревара, балотажът между кандидатите на ГЕРБ и на БСП става все по-вероятен. При тази ситуация се редуцират шансовете на Меглена Кунева. Освен твърди леви избиратели, Стефан Данаилов привлича и периферен за БСП електорат, което допълнително обърква сметките на борещите се за независими гласове кандидати.
Най-вероятен за момента е балотаж между кандидат-президентските двойки на ГЕРБ и на БСП. При подобна ситуация, за Плевнелиев и Попова биха гласували близо половината от интервюираните, а за Ивайло Калфин и Стефан Данаилов - 28%. Кандидатите на БСП имат преимущество над тези на ГЕРБ единствено сред хората на възраст над 59 години, сред нискообразованите, сред ромите, сред турците и сред бедните. Във всички останали социално-демографски групи регистрираме ясно изразено преимущество на кандидатите на ГЕРБ.
Според данните от настоящото изследване преобладаващата част от привържениците на ДПС (38%) се ориентират към двойката Калфин/Данаилов. 15% от електората на ДПС декларират, че биха подкрепили Меглена Кунева и Любомир Христов, а едва 4% заявяват готовност да гласуват за Плевнелиев и Попова. Близо една трета (31%) от симпатизантите на ДПС обаче, все още не са решили за кого да гласуват.
64% от интервюираните пълнолетни българи заявяват, че със сигурност ще гласуват на предстоящите избори, като при това ще пуснат бюлетина едновременно за президент, за кмет и за общински съветници, сочат още данните на НЦИОМ. На тази основа, прогнозната избирателна активност е между 50% и 55%. Най-висока готовност да гласуват изразяват респондентите на възраст над 60 години и жителите на селата, но и високообразованите, хората с по-висок от средния жизнен стандарт, както и тези с изявени политически симпатии. Около една пета от избирателите се колебаят за кого и дали изобщо да гласуват. Това е по-характерно за младите до 29 години и за столичани.
Без особени промени остава делът на българите, които през последните три месеца декларират, че ще гласуват за местни органи на властта - за кметове и за общински съветници.
Най-много твърдо решени да гласуват за кметове на общините има сред хората на възраст над 40 години, сред образованите респонденти и сред живеещите извън столицата. Категорични намерения да гласуват за общински съветници заявяват главно хората на възраст над 50 години, жителите на селата и на градовете-областни центрове.
През последните години НЦИОМ регистрира нарастваща чувствителност по темите, свързани с изборните нарушения и особено с купуването на гласове. През 2010 г., при това в извън изборна ситуация, 55% от българите са изразявали готовност да сигнализират, ако станат свидетели на нередности в хода на изборния процес. В настоящото изследване 72% от пълнолетните жители на страната декларират, че са склонни да сигнализират, ако забележат нарушения в изборния ден. Това са предимно столичаните, хората със средно и по-високо образование, със среден и по-висок стандарт, както и политически активните избиратели - симпатизантите на ГЕРБ и на Синята коалиция по-често от останалите.
Две трети от ромите заявяват, че дори да станат свидетели на изборни нарушения, по-скоро не биха сигнализирали за това. Същото се отнася и за най-бедните респонденти, за жителите на малките градове и за хората с ниско образование.