ГЕРБ успява да запази преднината си от около 2 процента пред БСП при електоралните нагласи за предстоящите евроизбори през месец май.
Това показва националното представително социологическо изследване на "Алфа Рисърч", поведено в периода 20-24 март 2014 г. Към настоящия момент партията на Бойко Борисов има 17,5% подкрепа, БСП има 15,2%, а третото място е за ДПС с 6,5 на сто. "България без цензура" получава 5,2%, а Реформаторският блок - 5,1%. АБВ събира 4%, НФСБ - 3,6%, "Атака" - 2%. Изследването е проведено сред 1010 пълнолетни жители от цялата страна. За трети пореден месец ГЕРБ запазва преднина пред БСП, като успява да отбележи лек ръст. След началния спад, който левицата претърпя с реанимирането на проекта АБВ, сега подкрепата й остава без промяна, коментират социолозите. И двете формации, които влязоха с летящ старт в началото на 2014-та, АБВ и "България без цензура", имат отлив през март. По-силно изразен е той при движението на президента Георги Първанов - от 6,1% на 4%, и по-слабо – при партията на Николай Бареков - от 5,5% на 5,2%, отбелязва "Алфа рисърч".
Според изследването и през март общественото мнение запазва песимизма си за развитието на страната, за дейността на държавните институции и недоверието си в политическите партии и техните представители. Положителните оценки за управлението остават на равнището от януари-февруари, но под критичната за генериране на политическа и стопанска стабилност граница от 20 на сто. През март кризата на доверие в институциите и политическия елит допълнително се задълбочава. Леко се увеличава оптимизмът за развитието на страната - от 15 на 20 на сто, но по-съществен ръст бележи песимизмът - от 51% до 61%. Показателно е, че позитивните оценки започват плавно да намаляват дори и сред най-твърдите привърженици на правителството - пенсионери и жители на селата.
В институционален план най-силна критика акумулират отново парламентът и правителството. Одобрението за работата на кабинета се запазва в рамките на 19% срещу 55% неодобрение. Положителните оценки за дейността на премиера Пламен Орешарски също са непроменени спрямо февруари - 25%, но отрицателните за първи път достигат границата от 50%. Доверието в парламента остава закотвено на 8%, срещу 65% недоверие. Аналогична е и тенденцията в мнението за работата на председателя на НС Михаил Миков - 14% положителни срещу 57% отрицателни оценки.
Негативната тенденция в отношението към институциите засяга също президент, главен прокурор, национален омбудсман. Те все още са сред най-одобряваните публични фигури в страната, но макар с по-слаби темпове, общественото доверие в тях също ерозира. Президентът Росен Плевнелиев получава одобрението на 27%, срещу 37% критични оценки. Леко се разтваря ножицата между позитивни (26%) и негативни (29%) мнения за работата на главния прокурор Сотир Цацаров. Положителен баланс запазва единствено омбудсманът Константин Пенчев - 29% одобрение и 27% неодобрение.
В ляво БСП стабилизира позициите си (15,2%). Не се наблюдава изтичане на избиратели към АБВ, нито към други конкурентни формации. Обратно - АБВ губи част от по-центристките си симпатизанти, които се разколебават дали и за кого да гласуват. В резултат на това подкрепата за АБВ намалява до 4%. Продължаващият спад в личните рейтинги на Сергей Станишев и Първанов изравнява позициите им - по 17% доверие.
Същевременно, противоречивите изявления на представители на БСП по референдума в Крим и респективно, по позициите на ЕС и Русия, създават напрежения в нейния електорат, който е с най-силно изразена русофилска ориентация. Разочарованието на част от симпатизантите, особено в контекста на европейските избори, рискува загуба на русофилски гласове и евентуално ново разместване на пластовете в тази част от спектъра. Ситуацията в Украйна и позицията спрямо Русия може да даде нов импулс на националистическия сектор, където "Атака" е най-силният говорител по темата. Към момента тя не извлича дивиденти от своята позиция и НФСБ продължава да събира по-голямата част от националистическия вот (3,6%). Но при натрупване на напрежение част от левите и евроскептичните гласове могат да бъдат привлечени от тези партии.
Високата чувствителност към скандалите около имотното състояние на българските политици не оставя незасегнати и новите лидери. През март личният рейтинг на Николай Бареков пада с 3 на сто (на 8%), а електоралната подкрепа за партията - на 5,2%. "България без цензура" остава обаче с влияние в малките населени места и при липсата на сериозна конкуренция в тях може да възвърне позициите си. ДПС запазва стабилно електорално присъствие (6,5%), висока мобилизация за гласуване и мястото си на трета политическа сила. Продължава обаче спадът в рейтинга на лидера му Лютви Местан (от 10% на 7%), който се капсулира почти изцяло в електората на ДПС. За втори пореден месец нарастват силно критичните настроения към него сред симпатизантите на коалиционния партньор БСП.
В дясно ГЕРБ бележи лек ръст (до 17,5%) и макар с малка преднина, затвърждава водещата си позиция. Аналогична е тенденцията при лидера му Бойко Борисов, чийто рейтинг нараства до 22%. През март Реформаторският блок стабилизира подкрепата си - 5,1% от избирателите, като успява да разтвори електоралната си периферия. Важен щрих към политическата картина вдясно е интересът към преференцията.
Общо една четвърт от българските избиратели заявяват, че са решили да отбележат предпочитан от тях кандидат. Очаквано най-висока е лоялността към партийната подредба сред избирателите на БСП и ДПС. Обратното, най-висока чувствителност към имената в листата и готовност да използват преференцията имат избирателите на Реформаторския блок. Последица от това е известно разширение на неговата периферия.
Два месеца преди изборите делът на хората, които твърдо са решили за кого ще гласуват, не само остава нисък, но и намалява с още две на сто (до 44%). Това, заедно с неясната все още избирателна активност и мобилизационната способност на новите партии да прескочат избирателната квота от 5,88%, очертава интригите около изхода от предстоящите евроизбори.