Бизнесът иска да отпадне лимитът от 150 часа за извънреден труд

Pixabay
share

Двойно повече часове извънреден труд предлага държавата. Поводът - бизнесът настоява лимитът за извънредните часове работа да отпадне изцяло.

Ако погледнем по-мащабно, извънредният труд е забранен. Можем да работим повече само ако това наистина се налага и то при доста строг регламент. В рамките на един месец лимитът за извънредна работа е 30 часа дневен или 20 часа нощен труд.

Хипотетична ситуация - днес е сряда, имате спешна работа и работите повече. Утре обаче отново е работен ден - законът казва: "Можете да останете не повече от 3 часа". Така общо за цялата година лимитът е 150 часа - извънреден труд. Според бизнеса това не е достатъчно и ако хората искат, трябва да имат възможност да работят повече. Държавата предлага компромис - часовете да станат 300. 

Идеята обаче е това да важи само за професиите с колективно договаряне.  В целия този спор синдикатите припомнят, че всеки час извънреден труд, трябва да се заплаща подобаващо - между 50 и 100 % допълнително.

,,Ние искаме да отпадне годишното ограничение, тъй като пазарът страда от това, че не предлага качествена, квалифицирана работна ръка и бизнесът страда с изпълнението на поръчките. В такива случаи се прибягва към извънреден труд", обясни Добрин Иванов от Асоциация на индустриалния капитал в България пред Нова телевизия.

,,Когато някой е решил, че ще става бизнесмен, той би трябвало да си планира работата, така че да не натоварва работниците допълнително", заяви Ваня Григорова от КТ "Подкрепа". 

Държавата не одобрява цялостното отпадане на лимита. Затова се предлага компромис - часовете да скочат двойно, но само за професиите с колективно договаряне.

,,Ние нищо не отменяме, просто даваме една допълнителна възможност, т.е., да останат всички други ограничения, които са предвидени, но да се даде възможност при КТД да се договаря по-дълъг период, но не повече от 300 часа на година", каза Бисер Петков, министър на труда и социалната политика.

Синдикатите са против и припомнят, че миналата година подобни промени са били въведени от Унгария, а текстовете там са придобили гласност като "робския закон".

Водещи новини

Още новини