Скандал с визита на Лавров в Босна

15 декември 2020 14:40
2661
0

За скандал с посещение на руския външен министър Сергей ЛавровСергей Викторович Лавров е руски дипломат, като от 2004 година е министър на външните работи в Сараево съобщи белградското радио Б92.

Днес двама от тримата президенти на Босна и Херцеговина – мюсюлманинът Шефик Джаферович и хърватинът Желко Комшич - са отказали да се видят с първия дипломат на Москва. Версиите какъв е бил мотивът на балканските политици са били две. Първата е, че в кабинета, където представителят на сърбите във върховния колективен орган на управление на Босна и Херцеговина и президент на автономната Република Сръбска Милорад Додик е приел Лавров, не е имало символика на общата държава.

Втората версия е била, че Лавров в разговора си с Додик е обвинил някои държави от региона, членки на Европейския съюз и НАТО, че е са се опитвали да провалят Дейтънското споразумение. Въпреки че министърът не е посочил конкретни имена, най-вероятно ставало е дума за Хърватия.

Лавров разкри цел на Запада

Към скандала е допринесла и публикация на руската дипломатическа централа в Туитър. В официалния акаунт на външното министерство е съобщило как неговият ръководител се е срещнал с членовете на Председателството на Босна и Херцеговина. На снимката в системата за микроблогове от страна на домакините е присъствал само Додик (обърнатият към обектива).

Дейтънското споразумение, подписано на 14 декември 1995 г., е сложило край на почти тригодишната война в Босна и Херцеговина. Според него държавата е била разделена на две големи автономни части: Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина (по-рано наричана Мюсюлманско-хърватска федерация). Като прерогативи на централната власт са били определени външната политика и търговия, както транспортните връзки от общодържавно и международно значение.

Въз основа на споразумението от САЩ се е създал Президиум на Босна и Херцеговина. Този орган има четиригодишен мандат. Той се попълва чрез прибори, провеждани сред представителите на трите най-големи етнически групи (мюсюлманите, сърбите и хървати). Всяка една от тях избира своя представител и тримата президенти се сменят на ротационен принцип на всеки осем месеца.