Археолози откриха свидетелства за висок социален статус на жителите на крепостта Туида през античността

Слушай новината

Ценна информация за живота преди векове в крепостта Туида край Сливен дават тазгодишните археологически проучвания. Това заяви директорът на Регионалния исторически музей в Сливен – доц. д-р Николай Сираков, който е ръководител на археологическия екип. Сред находките са керамика, монети и фрагменти от различни предмети. 

Заместник-ръководителят на проучванията Теодора Недялкова определи находките като изключително интересни. „Има пристроявания през различните периоди, разказа тя, цитирана от БТА. Най-интересното помещение, с характер да бъде експонирано, е в централната част на проучваната от нас сграда. То е покрито с плочи, със запазени страници на две врати, както и много големи железни гвоздеи, вероятно от обкова на едната врата. Достигнали сме подово ниво с натрупани камъни, в тях има вкопан долиум за съхранение на зърнени култури. Открихме още фрагменти от мортарии – антични хаванчета, които са имали много разнообразни употреби.

Археолози откриха части от стенописи при разкопки край Твърдица

Открити са още тежести от рибарски мрежи, кости от есетрови риби, което предполага луксозна диета на жителите на крепостта, която наред с трапезната керамика от 4-и век, показват висока социална класа.“ 

Друга находка е част от сребърна кутийка с декорация, вероятно с позлата от вътрешната страна. Предполага се, че тя е от реликварий, уточни тя.

„Крепостта е датирана от четвърти век, като през различни периоди е била унищожавана и отново съграждана, припомни историята на крепостта доц. д-р Николай Сираков. В средата на пети век е унищожена, в началото на шести век е възстановена и съществува до началото на седми век, когато е унищожена от славяни, авари и прабългари. В началото на девети век крепостта отново е възстановена, влиза в рамките на българската държава. Продължава съществуването си по времето, когато България пада под византийска власт до началото на 13 век. Открити са били монолитни, масивни сгради от късната античност. По-късно през ранновизантийския период тези сгради са преизползвани. Тогава е бил разцветът на крепостта. Българите не са се съобразявали със старото градоустройство, но продължават да градят монолитно строителство, включително старобългарски водопровод, който е реставриран. Открихме керамика, която ни показва един пълноценен живот през този период. Има упадък, когато крепостта е част от Византийската империя, когато има нашествие на т.нар. късни номади. Наблюдава се застой, понижаване нивото на живот, като хората не се съобразяват с монолитните сгради и започват да строят землянки с по - лека конструкция. Тогава са правили боклучни ями и са унищожили доста пластове от предходните периоди“, каза Недялкова.

По думите на Сираков има доказателства, сред които монети, сочещи, че крепостта е от началото на четвърти век, а не от средата, както се смяташе досега. „Очакваме още да се промени хронологията на изграждането на самата крепост“, коментира той.

В археологическите проучвания са помагали и ученици от художествената гимназия, както и затворнички от женския затвор в града. 

Фокусът на тазгодишните проучвания е полева консервация на движими и недвижими културни ценности – укрепват се зидовете, водопровода, за да се запазят, докато бъдат експонирани.