Чужденци броят по 100 лв. за тур с УАЗ-ка

Чужди туристи броят по 100 лв. за двучасова екскурзия на борда на армейска УАЗ-ка. Това е един от десетките соцатракциони, които успешно се продават на британци, германци и белгийци у нас.

Маршрутът извежда туристите чак до камбаните на комплекса "Знаме на мира". Организатор на тези турове е "Сити тур София", съобщава „Монитор“.

Комбинирана 7-часова екскурзия из комунистическите потайности на София пък струва 140 лева и включва обиколка през Музея на социалистическото изкуство, където могат да бъдат видени комунистическата рубинена звезда от Партийния дом, истински паметници на Ленин и комунистическите вождове, мястото, където се е намирал мавзолеят на Георги Димитров. Също така да се посетят Дворецът на пионерите и паметникът на жертвите на комунизма. Този вариант включва и пътуване до вилата, в която изкарва последните дни от живота си бившият комунистически диктатор Тодор Живков.

За 50-60 лева пък десетки туроператори предлагат пешеходни разходки в комунистическото минало на София и България. Екскурзията продължава около 2 часа и разказва за исторически факти, свързани с режима преди 1989, със стила на живот, икономиката и последиците, които е имала идеологическата доктрина върху хората от онова време.

Проследява се влиянието върху архитектурата, а мимоходом туристите научават и за съдбите на отделни комунистически величия и техните жертви. Болшинството от беседите са на английски език, а туровете тръгват от стъпалата на катедралата "Св. Александър Невски".

Освен в София десетки БГ градове са заложили на алтернативния туризъм, като предлагат турове по стъпките на социализма. Димитровград например има своя алея на тоталитарното изкуство, а през 2015 година градът на бригадирите поиска официално от София Паметника на Червената армия, в случай че се вземе решение за демонтаж. Столицата и Димитровград участват заедно в международния проект ATRIUM. Неговата цел е да превърне архитектурата на комунизма, нацизма и фашизма в туристическа дестинация.

Освен България той обхваща още 10 европейски държави - Гърция, Румъния, Унгария, Словения, Словакия, Хърватска, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина, Италия. Крайна и основна цел е създаването на транснационален културен маршрут на територията на Югоизточна Европа. Проектът е финансиран от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР).

В рамките на проекта екипи от всички страни партньори определиха след прецизен анализ 71 емблематични архитектурни образеца от различните периоди на тоталитарно управление във всяка от страните. България участва с 9 обекта в градовете София и Димитровград. Това са Градоустройствен ансамбъл Ларгото (София), Паметникът на Съветската армия (София), Държавна резиденция Бояна (София), НДК и Монумент „Знаме на мира“ (София).

Димитровград участва с Градски център на Димитровград, Жилищния комплекс „Трети март“ и Парк „Пеньо Пенев“, който е замислен като музей на открито на поета с ватенката и бригадирското движение. В проекта е включена и Чинията на Бузлуджа, въпреки че е полуразрушена. Инициатор и водещ партньор на проекта е областта Форли-Чезена в Италия. В нея се намира 7-хилядното градче Предапио, което е родното място на Мусолини.

Като гъби никнат и музеи на соца, като някои от тях се помещават в частни домове, а други са разположени в молове. Вече 3 години в град Пещера музей на социализма привлича посетители – и млади, и стари от всички краища на страната. Хората прииждат от всички кътчета, привличани от носталгията или интереса към 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век. Музеят се помещава в бившето градско кино. Във витрините са подредени всевъзможни предмети от годините преди прехода - от прахосмукачки “Уралец“ и „Тайфун“, телефони, сред които и уличен с такса 5 стотинки, телевизори, грамофони, стари банкноти, детски играчки, та чак пакети със захар, цигари “Слънце“ и „Арда“, миниавтомобилчета могат да се видят зад стъклените стелажи. Безспорно най-атрактивни са соцвозилата, заели над 500 кв. м площ от някогашния киносалон в родопското градче. Инициатори за създаването на музея са 44-годишният Динко Кушев и брат му Евелин.

Сред автомобилите от времето на соца има „Чайка“, „Вартбург“, „Волга“, но сред експонатите се кипрят и „Москвич“, и „Жигули“, и едно полско фиатче – съвсем автентични, с бели номера, т.е. държавни, каквито са слагали на използваните от държавните институции табели и „за да могат да разпознават по пътищата органите на КАТ“.

В село Драганово върху сградата на пощата пазят стенопис с ликовете на Сталин и Димитров. Те са рисувани през 1949 г. за 70-годишнината от рождението на съветския лидер. От съседната сграда на читалището пуснали прожекционен апарат и проектирали образа на Сталин и Димитров към стената на пощата. Така, по негатива, художникът Георги Калицов изрисувал контурите на двете лица. Отново в Драганово се намира и още един интересен паметник – на световния комунистически химн - „Интернационалът“. Той, между впрочем, вероятно е и единственият паметник на песен в целия свят. Създаден е през 1977 г., а поводът е, че 80 години по-рано, през 1897 г., Драганово е първото населено място в България, където химнът е изпят.

Монументът представлява две издигнати нагоре ръце, върху които е поставена плоча с първите три стиха от песента.

В центъра на село Полски Сеновец се извисява паметник на Георги Димитров. Строен е със средства на местните, събрани чрез самооблагане. Съдбата на паметника е доста интересна. След 1989 г. група жители искали с фадрома да съборят бронзовата статуя. Плочникът около монумента обаче поддал и тежката машина заедно с работниците пропаднала в дълбоката яма.

Паметникът на Съветската армия на Бунарджика в Пловдив е едно от любимите места за разходки както на пловдивчани, така и на гостите на града. По-популярното наименование на 10,5-метровия паметник е Альоша, както пловдивчани го наричат галено. За построяването му било взето решение в далечната 1948 г. След промените на държавния строй след 10 ноември 1989 г. идеите паметникът на Альоша да бъде съборен удариха на камък.

Последвайте канала на