ЕСПЧ присъди обезщетения по дела срещу България, водени от Сакскобургготски и Местан

02 май 2023 12:46
804
0

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови днес решения по две дела, водени срещу България от семейството на Симеон Сакскобургготски Симеон Сакскобургготски е роден на 16 юни 1937 г. в София. Той е син на Цар Борис ІІІ и Царица и от Лютви Местан Лютви Ахмед Местан е роден в село Чорбаджийско. Завършил е българска филология в, предава БТА.

По делото, заведено от семейството на Сакскобургготски, е присъдено първоначално обезщетение от над 1,6 милиона евро заради налагането на мораториум върху използването на горски земи. В съобщение на съда се пояснява, че делото е по наложените ограничения за прехвърляне и търговска употреба на собственост, наложени през 2009 година.

През септември 2021 г. ЕСПЧ определи действията на българските власти като повод за понесена несъразмерна тежест от жалбоподателите. В днешното решение единодушно е присъдено обезщетение от 1 635 875 евро за имуществени вреди и 184 евро за разходи и разноски, които ще зависят от съдебно дело, разглеждано от българския съд.

Сакскобургготски за царските имоти: Това е история без край

По второто дело, заведено от Лютви Местан Лютви Ахмед Местан е роден в село Чорбаджийско. Завършил е българска филология в, съдът единодушно е приел, че България е нарушила правото на изразяване, залегнало в Европейската конвенция за правата на човека. Делото се отнася до наложена административна глоба срещу ръководител на политическа партия, подкрепяна обичайно от избиратели от турски етнос.

Глобата е била наложена заради това, че като кандидат на българските парламентарни избори през 2013 г. Местан е говорил на турски език по време на предизборната кампания. Според българските власти той е нарушил Изборния закон, който предвижда абсолютна забрана за използването на всеки език, различен от официалния (българския) в предизборната кампания.

Местан се жалва от глобите за агитация на турски

Според съда въпросната забрана не съответства на целите, описани в българската конституция и определя като ненужна намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване на жалбоподателя.

Допълва се, че съответната разпоредба от българския изборен закон е била многократно критикувана от Консултативния комитет по рамковата конвенция за защита на националните малцинства, от Венецианската комисия към Съвета на Европа и от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, според които ограниченията лишават малцинствата от възможност за ефективно участие в обществените дела чрез избори.

Съдът постановява, че България трябва да плати на Местан 1200 евро за неимуществени вреди и 3200 евро за разходи и разноски.