-
12 януари 2024 17:43
- 1610
- 6
"Има книги, които се концентрират върху конкретна година - "1989" или "1913". Сигурен съм, че ще има десетки книги и за 2024. Проблемът е, че все още не можем да ги прочетем", казва политологът Иван Кръстев в обширно интервю за германския вестник "Аугсбургер Алгемайне".
Според Кръстев демокрацията ще оцелее и през 2024 година, когато над четири милиарда души по света ще отидат до урните, но въпросът е как ще изглежда тя впоследствие. Изборите през тази година са тясно свързани с развитието на големите геополитически конфликти - резултатът в САЩ например ще предопредели хода на войната в Украйна, изтъква роденият в България политолог.
Европа се бори с различни кризи
Кръстев казва, че Германия е на кръстопът по ред причини. Едната е свързана именно с политическия климат в САЩ. Защото през последните десетилетия сигурността на Германия беше осигурявана от Вашингтон. След избора на Доналд Тръмп през 2016 година обаче това се промени. След това се промени и зависимостта на Германия от руски газ, а опасността от открит конфликт между Китай и Тайван носи и рискове за германския експортен модел.
"Проблемът за Германия е, че през последните десетилетия тя е един от най-големите печеливши от глобалните политически обстоятелства. А най-големите победители от миналото са заплашени да се превърнат в големите губещи днес", смята политологът, който е изследовател и в Института по хуманитарни и социални науки във Виена.
По отношение на кризите, които засягат Европа, Кръстев казва, че няма такава, която да доминира над целия континент. "През есента попитахме в 11 европейски държави кои от петте най-големи кризи създават у тях най-много тревоги за бъдещето - Ковид, икономика, война, климатични промени, миграция", изрежда той. "Германия е единствената държава, в която миграцията е най-горе", посочва Кръстев. "В Италия и Португалия е икономиката. В Полша и Естония - войната." Политологът забелязва и интересна тенденция - притесненията по отношение на миграцията в държави като Италия и Полша намаляват, когато крайната десница е на власт, дори броят на мигрантите да расте. "Това е важна причина защо правителствата в Европа, начело с това на Еманюел Макрон във Франция, се движат все по-надясно", допълва той пред "Аугсбургер Алгемайне".
Разделението между хората в градовете и селата расте
Кръстев обяснява избухването на все повече горещи конфликти със страховете от бъдещето. И връща лентата назад към Студената война. Тогава "и САЩ, и Съветският съюз бяха твърдо убедени, че бъдещето е на тяхна страна. Това до голяма степен обяснява защо не се стигна до война. Ако вярвате, че бъдещето принадлежи на вас, че утре ще бъдете по-силни от противника си, защо бихте воювали днес?", пита той. Но днес не е така. "Активистите за климата и противниците на миграцията се страхуват от бъдещето. Това засилва желанието да се решат нещата сега - вероятно дори със сила."
Според председателя на Центъра за либерални стратегии разделението между хората може да се обясни и по географски признак. "Хората в Будапеща и Братислава са много по-близки до тези в Берлин и Барселона, отколкото до населението в селата в собствената си страна. Не става въпрос толкова за разликата между богатите и бедните. Решаващият фактор е броят на жителите на квадратен километър", смята той.
И дава конкретен пример - проблемите, които вълнуват хората от малките населени места, са коренно различни. "Съществува усещането, че са изоставени. Те имат и съвсем реални проблеми - новата политика в областта на климата, електрическите автомобили. Живеем в много мобилен свят. А в този свят има хора, които са по-малко мобилни от преди, защото автобусът вече не се движи. Това има политически последици. Брекзит е добър пример."
Кръстев обяснява, че масово за напускане на ЕС са гласували британци, които нямат добри транспортни връзки с големите градове. "Тези, които вече не посещават града, искаха да излязат от ЕС."
Защо България и Полша имат различно отношение към Русия?
В интервюто Кръстев говори и за други разлики - тези за оценката към действията на Путин и агресивната война, която Русия води срещу Украйна. "Поляците, балтийците и дори финландците се страхуват от завръщането не толкова на Съветския съюз, колкото на Руската империя. Някога те са били част от нея, както и Украйна - така че могат да се идентифицират добре с Украйна", смята той.
"В Унгария и България нещата са различни до известна степен. За тях Хабсбургите и най-вече Османската империя са имперската сила. В исторически план Русия се разглежда по-скоро като освободителка."
Иван Кръстев посочва, че до преди избухването на войната Европа е била на мнение, че икономическата и меката политическа сила са значително по-важни от военната. Това води и до сегашните проблеми във военното производство. Докато в същото време само за шест месеца Русия успя да се преориентира към военна икономика. Другото изненадващо откритие е, че национализмът е жив и в случая с Украйна може да мотивира хората да жертват живота си за свободата. "Войната променя Европа повече, отколкото си мислят самите европейци", заключава той.
Политологът не се наема да прогнозира как ще приключат изборите в САЩ през ноември, но казва, че те ще имат огромно влияние върху Европа. "Балансът на силите в света се променя. И ние, Западът - САЩ и Европа - не сме на печелившата страна", обобщава Кръстев пред "Аугсбургер Алгемайне".
Последвайте канала на
Свързани новини
Иван Кръстев: Комбинация от войни и ключови избори ще определи следващите 16 месеца, през които ще гласуват 4 млрд. души
17 октомври 202314:27
Иван Кръстев: Ако Украйна спре да се сражава, това е краят ѝ
04 март 202318:29
Иван Кръстев за пандемията в България: Предлага се свободата да бъдеш заразен и да умреш
31 октомври 202119:53
Иван Кръстев: COVID-19 разби представите на хората, че живеят в подреден свят
24 май 202018:55
Иван Кръстев: Нинова ще направи всичко възможно за успеха на БСП на изборите
15 април 201917:50
Хората искат вече всичко да се случва веднага, предупреди политологът Иван Кръстев
30 януари 201810:09
Левски се прицели в халф на ЦСКА 1948
България допусна обрат от Черна гора и се отдалечи от ЕвроБаскет 2025
Два отменени гола в добавеното време донесоха радост на Крумовград срещу Славия
Кириякос Георгиу разказа за премеждията си в Спартак (Варна)
ПФК Ботев: Ситуацията около Антон Зингаревич става все по-странна и лишена от прозрачност
Областна администрация София-град и Столична община подписаха договора за прехвърляне на собствеността на "Герена"
Коментари 6
Добави2024.01.12 | 22:35
2024.01.12 | 19:28
2024.01.12 | 19:05
2024.01.12 | 17:59
2024.01.12 | 17:47
Добави коментар
Водещи новини
Петър Чобанов: Минималната заплата крие повече рискове, отколкото решения на проблеми
25 ноември 202420:50
От прокуратурата искат постоянен арест за трима от биячите в мола
25 ноември 202418:09
Шофьор на тролей е със счупени нос и ръка след побой от пътник в София
25 ноември 202418:11
Юлиян Попов: Цената на водата в България е ниска, трябва да се инвестира в напояване
25 ноември 202418:46
Общини напират да вдигнат цената за паркиране
25 ноември 202422:30
Водещите новини! Бабикян: Борисов води разговора с Пеевски, а не с ПП-ДБ. Войната в Украйна доведе до нова ескалация между Запада и Москва (и още…)
25 ноември 202419:18
Нетаняху може да бъде арестуван, ако пътува до Германия
25 ноември 202419:28
Белият дом: Преговорите за спиране на огъня между Ливан и Израел вървят към споразумение
25 ноември 202422:53
Осло не откри доказателства за връзка между норвежеца, собственик на българска фирма, и взривените пейджъри на "Хизбула"
25 ноември 202420:41
2024.01.12 | 23:58