Христо Иванов: Сарафов може да смени заместниците си и да се оттегли от и. д. главен прокурор

Прибързаният избор на Борислав СарафовБорислав Сарафов е роден на 16 август 1969 г. в София.   През 1987 г. завършва 27 ЕСПУ „Акад. от Висшия съдебен съвет за изпълняващ длъжността главен прокурор е обречен на неуспех поради липсата на обществено доверие. Дори да има искрено желание да бъде част от промяната в съдебната система, както често се случва в моменти на преход, той носи споделена отговорност с Иван Гешев и е скандално да го наследи. Това заяви в интервю за “Дарик радио” съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов Роден е на 13 септември 1974 г. в София.   Христо Иванов е магистър по право от Софийския.

“Най-силното, което може да направи Сарафов за връщането на доверието в съдебната власт е да намери начин да се отдръпне. Може да смени заместниците си, така че ВСС да може да избира измежду други възможни временни изпълняващи  длъжността главен прокурор, а не измежду такива от екипа на Гешев. Това е най-силният начин, ако целта му е да произведе обществено доверие”, каза Иванов.

Според депутата от ПП-ДБ другата опция пред Сарафов - да се опре на задкулисни фактори, които да му обещават подкрепа, за да изпълни една или друга задача, води директно към превръщането му в следващо издание на Гешев.

Борислав Сарафов: Фундамент на правовата държава е спазването на принципа за разделение на властите

“Само че вървежът по този път няма  да отнеме 3 години, а ще бъде много по-кратък, защото обществената нетърпимост е огромна. Не можеш да бъдеш реформатор, не можеш да бъдеш двигател на промяна, без да имаш от самото начало обществено доверие. Без този ресурс можеш да бъдеш хвърчило, което се носи по неприятелски ветрове, но връвта я държат ръце, които не са за пред хора”, каза Иванов.

Според него отстраняването на Иван Гешев е изцяло заслуга на общественото мнение. Задкулисието и партиите, които го бранеха, са разбрали, че цената Гешев да остане на поста си е твърде висока и това е задвижило поредицата от събития, довели до отстраняването на главния прокурор. Което пък е сигнал към задкулисни политици и към цялата съдебна номенклатура, че не могат да продължат така, че в тази страна има граждани и те няма да търпят това.

Според Иванов на ДПСДвижението за права и свободи (ДПС) е центристка политическа партия в България, ползваща се с и ГЕРБ им е отнело месеци, за да се нагласят към променената обществена реалност. Това движение не е било бавно и елегантно и не е ясно колко далеч са искали да стигнат. Защото сред тях има много хора, които искат смяната на главния прокурор да е само една повърхностна, козметична операция. Остава да се види кои сили ще надделеят. 

Иванов препотвърди позицията на ПП-ДБ да работи с всички парламентарни партии за конституционна промяна, която да реформира съдебната система. Но изтъкна, че сериозността на промяната ще зависи още от това, какви хора ще бъдат избрани на мястото на тези с изтекъл мандат във Висшия съдебен съвет и в Инспектората на ВСС. 

Лидерът на “Да, България” контрира прекомерните упреци и очаквания към демократичните сили с думите: “Имаме 63 депутати, това е нашият ресурс. С него можем само да опитаме. И този опит ще бъде в разговор с опонентите ни и с прокуратурата, в която 30 години са работили в антиселекция, и с ВСС, който избра Гешев. И да очакваме, че всичко това ще се превърне в парад на Снежанки и весели Коледни еленчета, е нереалистично. Но да стоим отстрани, за да не си цапаме ръцете, е неприемливо. Разбира се, не става дума за сделка или пазарлък. Ние се опитваме да променим нещата, този опит е труден, рискован, с не големи шансове, но не се крием и си носим отговорността. Ние сме институционалисти, ще работим с всички институционални средства, които имаме, и които не са много - 63 депутати и един правосъден министър, за да напредваме по пътя на еволюцията.” 

Кирил Петков дава депутатския си имунитет: Замяната на Гешев със Сарафов е имитация

Иванов добави още, че формацията му не участва в състезание за авторство - чий проект за конституционни промени се гледа. Важното е да се постигнат международните стандарти за разделянето на кадровия орган ВСС на съдебна и прокурорска колегии. И че прокурорът трябва да е напълно автономен, но това не значи, че има същата независимост като съдията. “Ролята на прокуратурата трябва да е предмет на отделен закон”, каза още Иванов.

Защото 30 г. тя съществуваше в един квази тоталитарен режим и се нуждае от плавен преход. Той призова прокурорите - вземете думата. “Професионалното достойнство е лицето на вашата професия, иначе ще си останете крепостни селяни”, каза политикът юрист.  Пълното премахване на фигурата на главния прокурор е невъзможно, защото за целта трябва да се свика Велико народно събрание, каза Иванов, като напомни за решение на Конституционния съд преди 20 г. И определи тази идея като “привлекателна със своята маркетингова простота”. Но отново подчерта, че по отношение на  прокуратурата ни очаква дълъг преход.

Иванов допусна възможност БСП, която отказа да участва в разговорите за конституционни реформи, без обаче да затръшва вратата, да се опита да влезе в тях през темата за служебните кабинети. По думите му, служебният премиер може да не се посочва от президента, а като в Гърция да е фиксирана позиция - например такъв да става председателят на Конституционния съд или председателят на Сметната палата. Или да се избира от  парламента по някакви правила. Или пък да се преназначава вече действал служебен кабинет.

“Ние искаме да стане, а не да си напишем името отгоре, да си издигнем паметник неръкотворен на своята конституционна слава, казано по Пушкин. Ще изчакаме още малко, накрая ще сложим нашия законопроект на масата”, каза Иванов.

Съпредседателят на ДБ призна, че управляващите, които нарече “съвместно управление на антагонисти, с белези на коалиция” преминават през период на детски болести в кадровата си политика. Защото още няма ясен формат за съгласуване на кадровите решения, звънят се телефони кой срещу кого бил против и се създава се комуникационен шум. И предупреди, че отделни кадрови решения имат потенциала на ядрени бомби, включително когато са на регионално ниво. А тези рискови назначения не оправдават далеч по-големия залог на самото управление. “Ако минем през това, може да се окаже, че то е било оздравяващо за модела на демократичната република”, смята Иванов.

Последвайте канала на