Румен Радев: Човешките права не са даденост

Едно от най-важните средства за защита срещу закони, генериращи нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), е въвеждането на индивидуалната жалба до Конституционния съд. Разширяването на достъпа до конституционното правосъдие и неговия обхват би направило защитата на човешките права у нас по-реална и постижима. Това каза президентът Румен РадевРумен Георгиев Радев е български военен, генерал-майор от резерва. Бивш командир на на конференция, посветена на 30 години от членството на България в Съвета на Европа и ратифицирането на Европейската конвенция за правата на човека, която се провежда в София под патронажа на държавния глава. България е член на Съвета на Европа от 7 май 1992 г.

За участие във форума пристигна генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович - Бурич.

Президентът Радев изрази увереност, че перспективата за индивидуална конституционна жалба има подкрепа в парламентарното пространство у нас. 

Президентът вдига заплатите на своите хора, отпуснати са 455 хил. лв.

КПЧ съдържа ясно изискване към всяка страна по конвенцията да се развиват вътрешноправни средства за защита срещу нарушения на прокламираните права. Затова е необходим ефективен синхрон на различните механизми за защита. След 30 години и днес е актуален въпросът дали вътрешноправните средства за защита срещу нарушение на правата по ЕКПЧ са достатъчни и дали са ефективни. Предлагат се пътища и решения и всички знаем, че те не са нито бързи, нито лесни, отбеляза Радев.

,,Правата на човека не са даденост, те следва да се признаят и гарантират от държавата в лицето на нейните органи и да се отстояват от гражданите'', каза още Румен РадевРумен Георгиев Радев е български военен, генерал-майор от резерва. Бивш командир на, като добави, че пандемията от COVID-19 и войната в Украйна са показали това.

Президентът добави, че само тогава правата биха могли да бъдат универсални ценности за цялото общество  и за всеки отделен човек. Той припомни, че поради пандемията бяха наложени някои ограничения при упражняването на основните права и добави, че това поставя акцента върху ролята на националните институции, които трябва да гарантират, че ограниченията на правата са временни  и са пропорционални на възникналата заплаха. Радев отбеляза, че воден от това разбиране, и той нееднократно е упражнявал правомощията си за връщане на закон за ново обсъждане в Народното събрание и за сезиране на Конституционния съд.

Днес, формално погледнато, националните стандарти за защита на човешките права в Европа са изравнени. Това обаче дава ли ни основание да кажем, че всичко е наред с правата на човека, че няма за какво да се работи, че няма какво да се подобрява - със сигурност не, посочи още Радев, цитиран от БТА.

Президентът Радев отбеляза, че 30 години след присъединяването си към Съвета на Европа България вече е постигнала определено ниво на зачитане на стандартите на организацията в областта на демокрацията, правата на човека и правовата държава.

,,Постмониторинговият диалог с Парламентарната асамблея на Съвета на Европа постигна предназначението си и се налага мнението, че полезността на този постмониторинг вече е изчерпана'', посочи президентът.

Той добави, че това не изключва продължаването на активно сътрудничество със Съвета на Европа за постигане на напредък в реформата на съдебната власт, борбата с корупцията по високите етажи и организираната престъпност, свободата на медиите. Държавният глава отбеляза още, че страната ни нееднократно е изразявала позиция в подкрепа на възможността за наблюдение и оценка на изпълнението на статутните ѝ задължения в рамките на нова процедура на общ мониторинг на всички държави членки на Съвета на Европа.

Във форума участват още служебните министри на правосъдието и на външните работи и Крум Зарков и Николай Милков, вицепрезидентът Илияна Йотова, председателят на Конституционния съд Павлина Панова, омбудсманът Диана Ковачева.

Последвайте канала на