Защо „съмненията“ в машинния вот са все преди избори, а след това и интерес, и разследвания рязко секват?

На последните избори (това бяха кметските, ако помните) имаше рекорден брой невалидни хартиени бюлетини. РЕКОРДЕН. Това бяха и (чиста случайност, нали?) изборите, на които с триста зора беше добутано хартиеното гласуване, за да замени машините. 

Нали уж машините бяха нефелни и можеха да се манипулират? Как така стана, че хартията излезе по-лесна за манипулиране? 

Ами ей така—много лесно. Драскаш, късаш, „дописваш“ и вече е невалидна. 

Ако помните, целият спектакъл се разигра в дванайсет без пет, с „доклад“ на службите, че можело, евентуално, може би, видиш ли, да пипнат кода. 

Никой не разбра за какво става дума, само знаеха, че са снимали един, дето се върти около машините и пипа нещо. 

И това си беше достатъчно. 

Хората повярваха, че хартията е по-сигурна и отидоха да си пуснат гласа директно в машината за унищожаване на документи (Виждали ли сте такава? Сещате ли се как работи?). 

Как става така, че преди избори има съмнения за машините, не доказателства, а „съмнения“, които са достатъчни за пъхане на прът в колелата; а с хартията – няма нужда от съмнения, там има доклади как са най-манипулирани. РЕКОРДЕН брой невалидни бюлетини. И въпреки това хората вярват, че хартията е по-стабилна?

И – като има „съмнения“, какво следва от това? Разследва ли се? Доказва ли се? Или само се хвърля предизборно, защото на някой му трябва начин за манипулиране на вота? 

Ако и вие сте си задавали тези въпроси, не сте сами. Ето, например бившият министър електронното управление също има любопитно наблюдение ИМЕННО върху това какво се случва след „скандала“, когато вече димката си е свършила работата и се е разсеяла. 

Оказва се, че няма нищо интересно около „скандала“ със „снимането на кода“, защото ето – оказа се, че има мижав интерес към комисията и докладите. Демек, благодаря за инициативата, момчета, стига толкова, почивайте си. 

Та, като дойде ред на следващия „скандал“, който вероятно ще е съвсем малко преди изборите, си спомнете предишните и се запитайте защо се опитват да ви отклоняват от машинното гласуване и наистина ли толкова няма значение дали гласуване – щом полагат толкова много усилие да ви отклонят от това ви право…

А, докато си спомняте „скандалите“ около гласуването, си помислете и защо Близо 60% от образуваните досъдебни производства за корупция са прекратени…

Божидар Божанов: 

„В Народното събрание бяха създадени един куп временни комисии за "установяване на всички факти и обстоятелства" по различни теми.

И се сетих за временната комисия за машинното гласуване, създадена преди местните избори, която проведе едно заседание, на което изслуша влогър, на следващото председателят на ДАНС не дойде, и оттогава - "мижав интерес". 

Аз прегледах в подробности всички документи, които ни предоставиха институциите. Извън измисления анонимен сигнал преди изборите 2022 г., на база на който се провеждани разпити, от които не излиза нищо, няма интересни неща. Комисията не заработи дори след псевдо-скандала, създаден от ДАНС, за "снимането на кода".

Та можете да сте сигурни, че ако имаше нещо нередно, за тези шест месеца все някой щеше да го извади и развее. Вероятно към комисията нямаше интерес, защото ако накрая имаше доклад, в него щеше да пише, че няма установени проблеми.

И ако в следващите предизборни седмици някой пак вземе да сее съмнения в машините, питайте го защо тези съмнения са само преди избори и рязко изчезват след това“.

………

„Прокуратурата е внесла в парламента годишния си доклад за борба с корупцията. В него има доста интересни неща.

Близо 60% от образуваните досъдебни производства за корупция са прекратени, а още близо 7% са спрени. 25% от обвинените в документни престъпления са оправдани, а 75% от обвинените за неизгодна сделка са оправдани (3 от 4).

Прокуратурата признава, че огромният процент прекратени досъдебни производства е защото има висока активност при образуването, която се дължи на невъзможността да използват наказателно-процесуални действия без образувано досъдебно - или ако може цинично да се опрости: не могат да подслушват, ако не са образували досъдебно; но след това се оказва, че престъпление няма и прекратяват (но подслушването си остава, нали..). 

Прокуратурата, разбира се, говори за забавяне нa експертизи и невъзможност само по сигнал да се установи дали е налице корупционно престъпление, което има своята логика, но страничният ефект е именно злоупотребата с наказателно-процесуални способи, както става ясно от случая с Нотариуса.

35% от досъдебните производства за корупция отнемат повече от 2 години, а 56% са над 1 година. Това е "държане на трупчета" в най-явен вид (оправдано с "фактическа и правна сложност", разбира се). Това изисква постоянно удължаване на досъдебното производство от прокурура. 

Интересно би било по колко от тези досъдебни производства има привлечен обвиняем. Моето допускане е, че по много малко, защото като привлечеш обвиняем, сваляш трупчетата и по-трудно можеш да ползваш досъдебното за политически натиск. Разбира се, и тук има контрааргумент - че не може без достатъчно доказателства да се привлича обвиняем, защото ще съди държавата за несправедливо обвинение. В тези гранични случаи прокуратурата работи много добре, като злоупотребява с практики, които при добросъвестност могат да бъдат разумни и оправдани.

И именно това недобросъвестно прилагане на процесуални способи трябва да подлежи на обществен контрол, заради което има текстове и в промените в Конституцията, и проекта на нов Закона за съдебната власт, който ще е ключов в следващия парламент“.

.

________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на