Анна Заркова пред novini.bg: Убиецът на Андрей Луканов може би злорадства някъде около нас

Преди ден голям фурор в обществените среди предизвика поредната книга на Анна Заркова – „Смъртта на бялата лисица”, посветена на убийството на един от знаковите български политици на прехода Андрей Луканов. По този повод днес разговарям с известната разследваща журналистка. Анна Заркова е дългогодишен разследващ журналист, автор е на трилогията „Големите убийства“ и на книгите „Изгаряне“, „От Вапцаров до Живков и останалите“, „Българската мафия, както я видях“, „Главните прокурори“ и „Свободни в словото“. Носителка е на „Орел“ – Голямата награда за кураж на Международния съюз на журналистите (Вашингтон), и на „Златно перо“ (СБЖ, София).

– Г-жо Заркова, какво Ви провокира да напишете книга за Андрей Луканов и с какво е поучителна и винаги актуална неговата трагична смърт?  

- Въпросите без отговор около убийството на Луканов ме занимават от години – от деня, в който позвъних на моя колега Сашо Ботев – и той като мен криминален репортер на „Труд” и му изкрещях в слушалката: ”Къде си, Саше, тичай към улица „Латинка 15” веднага! Тичам и аз – да видим истина ли е, че са убили Луканов!”

Истина беше. Както и това, че

преди криминалистите да дойдат на местопрестъплението, сума ти политици го изпотъпкаха,

позирайки за снимки пред репортерите. И че преди втория оглед се появи водоноска на „Чистота” и изми не само локвата кръв, а и всичките незабелязани на пръв поглед следи…

Дълги години след това прекарахме в съдебните зали, където двама украинци – Русов и Кичатов, и трима българи – Василев, Ленев, Георгиев бяха първо осъдени, а после оправдани. Защото първо направиха самопризнания, а после се отрекоха от тях и се оказа, че са изтезавани.

И забележете какво друго се оказа – от делото за убийството, внесено в съда, липсваха 6 тома с протоколи от разпити – не какви да е, а такива, с които разследването тръгва в друга посока. Научихме го първо от Бойко РашковРашков е роден на 28 септември 1954 г. в с. Огняново, област Благоевград. Завършва право в Софийския, а после от съдийката Галина Тонева, която през 2006 г. пресече безпътицата в съдебното преследване и произнесе пет оправдателни присъди. Върховният съд ги потвърди и така най-прочутото политическо убийство беше извадено от списъка на разкритите. 

– Като разследващ журналист Вие имате ли в книгата своя версия за показното убийство на Луканов?  

– Всички герои в тази книга са истински личности, чиито имена, дела и думи са записани от мен и други журналисти. С изключение на един – предполагаемият убиец – неговата история е измислена, но в резултат на дълбоко проучване на реални събития.

Почти 30 години минаха от смъртта на Луканов, а ние още не знаем причината за нея.

Аз я търся в неговата биография, но тя е толкова богата, че е по-лесно да се намери игла в купа сено. Убиецът му към днешна дата е на свобода. И ако той е целял с Луканов да бъде погребана някоя мръсна политическа тайна, някой ключ към дълбоката държава, значи е постигнал безнаказано целта си – и може би злорадства някъде около нас.

– А кой е според вас „предполагаемия” убиец?

– В книгата той е прототип, описан е под измислено име въз основа на анализ на версии и разкази на очевидци. Хипотезата, която съм възприела за достоверна и съм консултирала с криминалисти, няма как да се обяви като абсолютната истина.

Главният водещ на разследването – моят приятел Ботьо Ботев не отстъпва от убеждението си, че петимата, които бяха оправдани, са виновни. „Ако те не са убили Луканов, значи съм аз!”, казва той.

Обаче помните ли какво заяви прокурорът Борислав Йотов в заключителното заседание по делото „Луканов”?

„По това дело – заключи той – само две неща са безспорни. Че е убит Луканов и че е имало насилие при изтръгването на показания. Срещу подсъдимите няма нито едно доказателство.”

„Ако някой друг е застрелял Луканов, винаги ще има шанс да бъде хванат – коментира следователят Богдан Карайотов, който беше, светла му памет, моят главен източник на информация. – Но ако именно Русов, Кичатов, Василев, Георгиев и Ленев са убийците, истината ще потъне завинаги.”

Сн. уикипедия, Андрей Луканов

– А защо нито убийството на Луканов, нито следващите близо 150 такива разстрела не бяха разкрити и няма осъдени?

– Лесен въпрос, но отговорът е труден. Както ни учи бащата на детективския жанр сър Конан Дойл, от

всяко престъпление винаги остават следи, но невинаги остава някой, който има куража да ги намери.

Дори и гениите на злото не могат да постигнат идеалното убийство – без нито един пропуск, по който да бъдат разкрити. Само че някой трябва да тръгне по дирите им – някой професионалист без задни мисли и зависимости. В последните дни на живота си Луканов споделя пред близки, че се чувства следен навсякъде, но във фаталния момент и оставен без охрана – и частна, и държавна...Като в комедия на Чарли Чаплин обаче захвърления при убийството на Луканов пистолет е намерен чак след седмица, със същото закъснение става ясно, че след убиеца е могло да хукне следово куче, а накрая се появява и водоноската, чиято задача може да бъде само една – да измие следи и да затрудни разследването. Защо? Причината не е в това, че България не е родила своя Шерлок Холмс. Тя е в това, което наричаме „дълбока държава” и от което сега пак ни залива воня.

– Мислите ли, че у нас е възможна промяна и съдебна реформа, така щото да е в полза на гражданите, а не само на шепа овластени политици и магистрати?

– Последният злощастен опит за съдебна реформа още веднъж ме убеждава,  че законите са важни, но по-важни са хората, които ги прилагат.

И най-добрият закон става лош в ръцете на негодник. И обратното.

– Успяха ли политиците да овладеят прокуратурата с последните поправки в Конституцията? Какво е Вашето мнение за направените корекции в основния ни закон?

– Конституционното мнозинство от 165 депутати начело с Христо Иванов Роден е на 13 септември 1974 г. в София.   Христо Иванов е магистър по право от Софийския, Кирил ПетковKирил Петков Петков е роден през 1980 г. Той е един от основатели на Центъра за Икономически, Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г и Делян ПеевскиБизнесменът и депутат вече 4 мандата от гражданската квота на ДПС Делян Пеевски е роден в София на се събра под лозунга на правосъдната реформа. Да се пренапише за шести път главата „Съдебна власт” в Основния закон – това бе обявената цел. Но тя обрасна впоследствие с други намерения – партизанска смяна на националния празник, двойно гражданство за министри и депутати, саморазправа с президента РЛумен Радев, шут по служебните правителства, въведени като антикризисни от Бащите на конституцията. Шестата поправка бе приета за дни, предколедно, през куп за грош. Оспорването ѝ пред Конституционния съд беше  предизвестено от всички експерти по конституционно право. И не беше изненада, че веднага след влизането ѝ в сила страната се озова в риск от политическа криза. А в конституционното мнозинство взеха да спорят кой е виновен. Христо Иванов Роден е на 13 септември 1974 г. в София.   Христо Иванов е магистър по право от Софийския, Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г и Делян ПеевскиБизнесменът и депутат вече 4 мандата от гражданската квота на ДПС Делян Пеевски е роден в София на, чиито подписи стоят под конституционните промени, се отрекоха от авторството им. А шефът на Конституционната комисия написа статия във вестник „Труд” под заглавие „Извинявам се за конституционната реформа!” Към това няма какво да се добави.

– С просто око се вижда, че държавността у нас вече е само теоретично понятие, кой/кои носи/ят отговорност за продължаващата съсипия на България, започнала преди десетилетия, предвид разрухата в производството, икономиката, селското стопанство?

– Отговорността е два вида – морална и наказателна. Моралната я  носим ние, които избираме кои хора да седнат на първия ред в Народното събрание, да изберат правителство и да изковат закони. А наказателна отговорност очевидно не носи никой.

Нито един корумпиран висш чиновник или политик не е влязъл в затвора от 30 години насам

– това го отбелязват и европейските ни партньори във всичките си доклади за България. Затова често се  казва, че в други държави има мафия, но у нас мафията си има държава. Това е положението сега, но Слава Богу, не е задължително винаги да бъде така.

Последвайте канала на