69 не е поза, а пълна свободия за депутатите

19 април 2023 13:33
1291
0

Днес в парламента пак се караха, обиждаха и говореха като хора, които не носят никаква отговорност нито към своите избиратели, нито към гражданите въобще, тъй като всеки народен представител от момента на заклеването си вече представлява не само онези от партията си и привържениците й. Свободията в поведението на депутатите се практикува от близо 3 десетилетия у нас, защото Конституцията им позволява това пълно безхаберие.

Чл. 69 от основния ни закон регламентира: „Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание”.

Пръв за отмяната на този текст заговори уважаваният конституционалист проф. Пламен Киров, който неотдавна коментира това в интервю пред мен. Вредата от чл.69 е безспорна и всички виждаме резултатите – гласуват се определено калпави, недомислени закони, по-старите се кърпят на парче докато заприличат на същински дрипи, а от парламентарната трибуна могат да се наричат и обиждат както си искат и да не носят отговорност затова.

Не е справедливо спрямо всички останали българи,

които могат да бъдат съдени за щяло и не щяло, да носят правни последствия за сгафен закон или защото някой си се бил обидил. Знайно е, че обидата по нашето законодателство не се доказва, т.е. ищецът може да твърди, че е обиден докле е българско, независимо от фактическата ситуация. Аз, ти, той нямаме право да обиждаме и клеветим народните представители. Обаче депутатите, които не са извънземни все пак, могат да задават лош тон от парламентарната трибуна, изговаряйки неверни твърдения, наричайки се крадци, лъжци, мафия, мутри и т.н. и т.н. И те го правят, защото не носят никаква наказателна отговорност затова. А за добрия тон и поведение, просто не им пука.

Затова смятам за правилно да подкрепим предложението на проф. Пламен Киров за премахването на чл. 69, за да не могат повече народните избраници да се крият зад колективната безотговорност, да носят последствия за своето поведение, думи, гласуване. Най-малкото заради едното приличие, както се казва.