Защо са ни комисии, проверки, дрънканици на кило, щом цените на храните не помръдват

Всичките проверки до днес за огромното и несъразмерно спрямо доходите на повечето българи поскъпване на храните у нас, са ялови. Нямат никакъв смисъл и значение, защото цените не стоките, а и на услугите  от първа необходимост, не помръдват надолу. Без оглед на факта, че много от вносните суровини на международните пазари падат. Само че у нас е чудо невиждано да падне цената на нещо, което преди това е поскъпнало.

Днес министърът на икономиката и индустрията Никола СтояновНикола Стоянов е роден през 1976 г. в София.   Завършва „Право“ в Софийския университет и министърът на земеделието Явор ГечевЯвор Гечев е роден на 10 юни 1978 г. в Пловдив. По образование е инженер-агроном.   През 2001 г. представиха електронната платформа за наблюдение на цените на част от основните хранителни продукти. Дали от нея ще има някаква файда, тепърва ще видим. По темата за скъпите цени и ефекта от проверките и шумотевицата в медиите, потърсих експертното мнение на двама специалисти.

Богомил Николов, председател на Асоциация „Активни потребители” :

Целите на шума и разговорите по темата в публичното пространство, не са реалистични. Създаде се убеждението, че поскъпването е извънредно и ненормално, а то е част от една обща тенденция – инфлация. Проблемът е в това, че при някои храни се забелязва малко по-високо поскъпване отколкото в други държави. Илюзия е обаче, че може процесът да спре и стоките да поевтинеят. Трябва да сме реалисти.

Дългосрочната политика в отрасъла на храните – селскостопанския, от нивата до рафтовете, е сбъркана, никак не е добра. Това е важният разговор, които трябва да се води. Знаем, че субсидиите не са адекватни и справедливи, цялостният подход в земеделието не е правилен. Политиките в тази насока трябва да бъдат коригирани, за да може да се произвежда повече и чак тогава цените ще започнат да падат. Не бива да си обясняваме поскъпването само като спекулация и дело на едни лоши хора. Примерно, като нямаш производство на краставици, домати и т.н. няма как да ти е евтино на сергията, където се предлага само внос.

Огромният ни проблем е: защо България от основен износител на храни, стана вносител.

Защо полякът произвежда домати и ги пласира у нас, вместо да е обратното. Смятам, че няма краткосрочна политика за цените, която да е успешна. Има дългосрочна политика, която да насърчава производството. Всичките настоящи разговори за оскъпяване, са безполезни. Сайтът, който днес се представя, е много важно как ще бъде направен, за да е успешен. Ако е полезен за хората, те ще го ползват, ако ли не, жалко. Но ако само сравнява цените на 1 яйце в България и на същия продукт в Германия, ще бъде напълно безполезен и ще насажда само негативизъм у хората.

Доц. Мика Зайкова, финансов експерт, доктор на икономическите науки и дългогодишен синдикален общественик. Тя бе депутат в съставите на 45-то и 46-то Народно събрание от квотата на ИТН.

Когато политиката нагази в икономиката с кални обувки, настъпва хаос и беднота.

Според шефа на асоциацията на промишлените птицепроизводители, България произвежда 5 милиона яйца, от които 3 млн.потребява и 2 млн.изнася. Евростат изнесе данни, че нашите яйца са едни от най-евтините на външния пазар. Е, от какво икономическо съображение внесохме 2,5 млн. яйца от Украйна! Ние сами си произвеждаме достатъчно от този продукт. Но не съм оптимист, че цената на яйцата покрай този внос ще падне.

Това, което правят КЗК и КЗП, е меко казано учудващо. Те твърдят, че търсят картел!

А производителят си е начислил себестойността, ДДС и т.н. и така той примерно е произвел мляко за 1,03 лв. за литър, яйца за 30 ст. и 1 кг кашкавал за 17 лева, според доклада на КЗК. Обаче аз не разбирам защо тази комисия отиде да търси картел при производителя? Крайната доставна цена на производителя и онова, което стига до потребителя е с разлика от 50 до 150%. Единствената полза от тази проверка на КЗК е, че откриха това, което всички ние знаем.

Търговските вериги обаче натоварват производителите и с всевъзможни допълнителни такси – за оборот, за асортимент и прочее. Тези такси товарят допълнително стоките с близо 20-30% и КЗК установява този товар при производителя. Обаче това се случва не поради икономически фактори. Паднаха цените на газта, на тока, на енерго ресурсите изобщо.

Вярно е, че установяването на картелни споразумения е изключително трудно, защото в повечето случаи няма писмени следи за тях, а само вербални договорки. Но фактите са налице. Разликите в цените на търговските вериги е от порядъка на 1,2 до 5 стотинки, установяват проверките им. Това на всеки човек с акъла си му говори, че става нещо нередно.

Да видим хората как ще оценят създаването на сайта, който ще им указва къде и с колко стотинки по-евтино се търгуват съответните артикули. Смятам, че ползата няма да е кой знае каква и че търсенето на картел ще продължи, въпреки, че е очеизвадно, че съществува.

А какво пък да кажем за безобразната цена на водата, която ще оскъпи още повече земеделската продукция.

Законът повелява държавата да помага на социално слабите и в неравностойно положение наши съграждани. Омбудсманът няколко пъти вече алармира, че водни помощи не се осигуряват и пита социалното министерство защо не се спазва законът. При оскъпяване с 40-50 на сто на този ресурс, затруднения имат и онези 75 на сто от българите, които вече едва връзват двата края на своите месечни разходи. От министерството й отговорили, че „не било целесъобразно”. Аз такова чудо за първи път виждам!