Богомил Николов за novini.bg: Българската държава никога не е била на страната на потребителя

Има ли възможност потребителите да защитават своите права пред монополистите, които спират тока и водата по свое решение и нерядко нанасят вреди на домакинствата и фирмите? Как държавата трябва да защитава своите поданици, вместо на налива в мелницата на монополистите? Питам председателя на Асоциация „Активни потребители” Богомил Николов.

Аз съм скептик на този етап, защото

законите, регулациите и лицензиите са направени така, че не може да се търси от монополите отговорност, която да има някакъв наказателен елемент.

Ако се вгледаме в правилата, регламентирани в договорите, ще видим, че потребителят може единствено да поиска незначителен отбив в месечната си такса. Извинете, ама ако плащаш 20 лв. за вода и един ден си бил на сухо, това 1 лв. ли струва?!

Дори да предположим, че регулаторите са много стриктни и спазват правилата, то единствената им възможност е да глобят с 1 лв. монополиста. Това е смехотворно.
По съдебен ред - ако се организираме и заведем съдебни дела, ние можем да претендираме вреди, ама те подлежат на доказване. И съдията ще каже: дайте да видим, като не сте имали вода или ток, как това ви е навредило?
В нашите закони не е залегнало, че обезщетенията трябва да имат компесационен, наказващ характер. Т.е. те трябва да са по-големи от размера на прекия ефект, за да са възпиращи.

Операторът трябва да знае, че като не осигури условия, после ще плаща компенсации на клиентите.

Няма го в законите, защото българската държава никога не е била на страната на потребителя. Винаги е разтваряла чадър над монополистите. Така са написани правилата.
Ако ти доставят ток със слабо напрежение, или често го спират, то в най-добрия случай регулаторът може да им намали коефициентът за качество, който накрая на периода да доведе до някакво намаление на сметките, но няма пряка връзка. Човекът, който всеки ден търпи несгоди и поражения от това, не може да бъде цялостно удовлетворен и компенсиран.
Дори, когато уреди гърмят, а това се случва в много села и градове, фирмите си пращат екип да проверява, ама той е от същото дружество, не е независим. Затова те констатират спорни неща и пак потребителят е ощетен.
Липсва наказателен характер на обезщетението. Ако имаме възможност да претендираме пред регулатора или съда за обезщетение, което има наказателен характер, а не е ограничено само до пряката щета, то тогава нещата се променят много бързо. Така са устроени правилата в САЩ например. Там клиент, който е пропуснал например среща онлайн, защото е спрял тока, може да заведе дело за милиони долари. Докато тук не става, защото законите не позволяват това. В най-добрия случай тук потребителят може да постигне примерно 3 лв. отбив от сметката.

Затова е важно законите да дават възможност за по-големи компенсации. Или в лицензиите да са залегнали такива клаузи. Това е напълно постижимо, ако има управленска воля.

Спокойно може компенсацията да се формулира като една месечна сметка за всеки нерегламентиран час, в който не си имал ток или вода. И тогава операторът ще се съобразява с нас.
Ние сега водим спор с тях. При авария те указват времето, през което няма да има вода или ток. Ама при плановите ремонти трябва да известят за времето, но те нерядко го надвишават и своеволно си удължават часовете. Не носят отговорност за надвишените часове над определеното време. Това им е позволено от регулаторът, и от лицензията.
Потребителите трябва да изискват от управата на държавата. Тя от своя страна трябва да определя на операторите справедливи за хората правила. От тях какво да очакваме - те просто се възползват!