За изборите и партийното "пожелателно мислене"

  • 23 април 2021 10:29

  • 2720
  • 0
За изборите и партийното "пожелателно мислене"
© youtube, личен архив, булфото

За състоялата се преди ден дискусия за плана за възстановяване и устойчивост:"Каква история на България ще напишем - зелен рестарт или сив застой", разговарям с преподавателя по политология в Алма матер д-р Страхил Делийски. Попитах го също така защо парламентарно избраните партии през този месец не желаят да се консолидират и да направят кабинет, а бързат към нов вот? Какви са настроенията на хората за това и няма ли опасност примерно да отидат за гъби, вместо до урните?

Един от основните изводи от вчерашната ни среща бе, че подобен тип планиране на конкретни политики, би трябвало да е функция на предварителна представа затова къде искаме да стигнем. Защото като не знаеш къде искаш да стигнеш, със сигурност няма да стигнеш никъде. Чрез плана за възстановяване и устойчивост стана една сериозна дискусия за бъдещето на страната ни от една страна. И от друга, да се стигне до консенсус и баланс на мерките, свързани с екологията и дегитализацията, също така и свързаните със социалното здраве на обществото ни. Общият извод е, че по начина, по който този план беше съставен и донякъде периферен за политическата дискусия в страната, пропуснахме шанса да си поговорим като обществото за колективните ни представи, затова как се виждаме всички ние в бъдеще.
Защо обаче в настоящето

политическите сили бързат към нови избори и какви са надеждите им,

че ще успеят да произведат други реалности? Това е онази форма от психологията, която се нарича "пожелателно мислене". То не е построено върху задълбочен и смислен анализ. Да си представяш, че като отидеш на избори ще получиш резултат, който ще ти бъде удобен, е несериозно. Така в политиката не се прави и това е сигурно. Едни избори са край на един политически цикъл. Началото на нов започва с конституирането на нова власт. Отказът от конституирането на нова власт означава, че се отказва да се сложи край на този политически цикъл, който за новите партии е когато бяха извън истаблишмънта и генерираха подкрепа по силата на отрицанието. Новият политически цикъл трябва да ги постави в позицията на отговорността. Това е различна рола и според мен те не са готови да сложат край на този политически цикъл. Само че от друга страна още дълго време ще преживяваме старият политически цикъл. Той очевидно е свъзан с доминацията на ГЕРБГЕРБГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в и няма да свърши, докато не започне новият. Този проблем може да бъде решен не чрез избори, а чрез власт. Тук е дълокото неразбиране, че

да отстраниш някого от власт, ти е нужна такава. Изборите ти дават представителство, но не и власт.

Не съм сигурен как гражданите ще разчетат отказа на силите на промяната да стартират новия политически цикъл, в който те да са ръководещи. По скоро на първо четене се вижда, че този отказ не се разчита позитивно от хората. Те се питат: защо гласувахме за вас, като вие нищо не правите? Какъв е смисълът пак да ходим до урните и къде са гаранциите, че отново няма да се откажете да правите промени? И други такива въпроси си задават относно този проблем, който е огромен.


Новите партии, условно да ги наречем, не си дават сметка за това. Още повече в една ситуация, в която имаме напълно оправданото усещане за необходимост от промени в иначе проваления модел на ГЕРБГЕРБГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в на тотална профанизация и вулгаризация на политическия процес, които трябва да бъдат преустановени. В същото време имаме отказ, чрез власт да се сложи края на всичко това. Тъжни констатации на много граждани.

ГЕРБГЕРБГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в, БСПБСПБългарската социалистическа партия (съкратено БСП) е и ДПСДПСДвижението за права и свободи (ДПС) е центристка политическа партия в България, ползваща се с се обединиха срещу е-гласуването и по пощата.

От гледна точка на експертизата е ясно, че такъв тип промени не могат да станат от днес за утре. Това са много сериозни теми и недоброто им реализиране може да доведе повече проблеми, отколкото ще реши. В този смисъл консервативната позиция от страна на по-установените партии, ми се струва по-разумна по отношение на ефективността на самия процес. Тук не става въпрос за позициониране по линията промяна - статукво, а за законодателство, за промяна на технология и ефективност.
Традиционно се смята, че такива изменения не бива да се правят набързо и под напрежение. Не става въпрос за знамена, които ще се развяват, а за задълбочена технология и експертиза.
Въпросът дали някой ще вземе да направи кабинет, ми прилича на онова възрастово редуване ту на топли, ту на студени вълни. Ту изглежда, че ще стане, ту не. От знаците, които се подават по-вероятната хипотеза е да не се стигне до съставянето на правителство в рамките на този парламент. Начинът, по който се държат политическите сили, позициите, които заемат, ми говорят, че това е по-възможният вариант. Оптимистичният прочит на всичко това е, че става въпрос за някакъв оздравителен процес. Много е важно участващите в него да си извадят поуки - както политическите партии, така и гражданите.
 

Аделина Делийска
2720 0

Водещи новини