Лиляна Павлова поведе дискусията за бъдещето на света на български

Министър Лиляна Павлова Лиляна Павлова Николова е министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018. Родена поведе дискусията за бъдещето на света на български език, съобщиха от пресцентъра на европредседателството ни.

Гордеем се с нашата азбука и по време на председателството ще говорим и пишем на кирилица, каза министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018. Така тя откри прогнозното събитие на списание Икономист „Светът през 2018“ (Economist World in 2018 Gala dinner), което тази година се провежда в София. Емблематичните ежегодни гала-вечери The World In на изданието се провеждат в различни точки по света.

Министър Павлова представи приоритетите на правителството пред участниците във форума, който събра българският и световен бизнес в зала 3 на НДК, където през следващите шест месеца ще бъдат взимани важни решения за бъдещето на Европа.

На първо място сред приоритетите министър Павлова постави младите хора. Като основно предизвикателство тя посочи справянето с мигрантската криза и сигурността на европейските граждани. Тя подчерта, че страната успя да постави високо в европейския дневен ред темата за присъединяването към ЕС на Западните Балкани.

Министърът изтъкна пред участниците във форума от цял свят неизвестните факти за България. Страната ни е втора в света по богатство на минерални извори след Исландия със своите над 200 вида минерална вода, трета в Европа по артефакти след Италия и Гърция, на първото място като износител на лавандулово масло и производител на най-качественото розово масло. Тя отбеляза и няколко показатели, които правят България една от най-стабилните европейски страни – икономически растеж от почти 4 %, строга фискална политика, външен дълг от 26% с тенденция за намаляване, инфлация от 1,3 % и 6 % безработица.

Убедена съм, че можем да бъдем и дигитален хъб на Балканите, подчерта и министър Павлова и запозна делегатите с числа в подкрепа на амбицията - за 2016 г. имаме 600% растеж на ИТ сектора и всяка година той създава над 300 % нови работни места, а очакванията са да достигне до 5 % от БВП през следващите години.

Искам да направим така, че Европа да се върне на сцената на световните сили в областта на високоизчислителните производителни технологии. Това заяви от своя страна българският еврокомисар по цифрови технологии Мария Габриел, която беше специалният гост на форума. Трябва да работим за отключването на потенциала на бизнеса, на малките и средни предприятия, окончателно да сложим край на географското блокиране и до края на следващата година да направим така, че бизнеса да се развива и иновира, допълни тя.
Мария Габриел заяви амбициите на ЕС да се върне на сцената на световните сили в областта на изчислителни технологии и припомни решението да бъдат инвестирани 1 милиард евро в сектора до 2020 година, а още през 2019 - а Европа да има своя екзаскейл суперкомпютър. Сигурността в интернет ще е ключов приоритет не само на Българското, но и на Австрийското и следващи председателства, каза тя.

Комисар Габриел цитира данни, според които 80 % от европейските фирми не осъзнават атаките, а в последната година са се сблъсквали с киберинцидент. През 2018 ще създадем за първи път и механизъм за координация между страните членки на ЕС срещу мащабна кибератака, добави тя. Ще бъдат създадени и мрежа от изчислителни центрове, които да се привлекат експерти от целия континент, ще се работи усилено и в областта на превенцията. За първи път се предлага и сертифициране на сигурността на продуктите на общоевропейско ниво и сертификатите, издадени в една държава членка да се признават в останалите. ЕС ще заложи на мащабни информационни кампании във всички страни, защото над 95 % от кибератаките се дължат на човешко непознаване.

Според Мария Габриел обаче и най-добрите законодателни текстове няма да имат значение, ако Европа не инвестира в цифровите знания и умения на хората и даването на качествени кадри на бизнеса. Защото 80 милиона европейци никога не са използвали интернет, само 37 % имат цифрови умения, както сочат данните, а през 2020 по-голямата част от работните места ще изискват такива умения. 2018-а ще е година на мобилизация на всички, обобщи българският еврокомисар за цифровото общество.

2018 година ще е емблематична – това обобщение направи редакторът на списание „Икономист“ Джон Андрюс, който умело водеше дискусията със задаване на провокативни въпроси към участниците. „Тази година ще сме много по-добре отпреди 10 години. И това ще стана възможно и благодарение на научните открития, особено в медицината, някой от които ще бъдат използвани за решение на световните проблеми“, допълни той. Може да имаме ваксина срещи маларията, може да има напредък в изкуствения интелект, но може да има и ядрена война, предизвикана от случаен туит, прогнозира Джон Андрюс.

2018 ще е годината, в която очакваме зимните олимпийски игри в Южна Кория и световната купа по футбол в Русия. Това ще са нови времена за световния спорт и политика, отбеляза той. Очакват се промени в лидерството на световни сили като Япония и Саудитска Арабия, Близкият Изток може да стане опасно огнище, прогнозира той.

В годината на кучето хората ще са лоялни, но и упорити. Ще бъдем под влиянието на „тръмпизма“ и „макронизма“, между двата полюса на поведение на новите лидери - от заравянето на главата в пясъка до широко отворения свят. Ще решаваме проблеми с корупция и катаклизми, прогнозира Джон Андрюс. Изводът, който направи е, че светът не е щастлив и замърсява моретата и океаните. А „щастливите“ страни се развиват най-бързо – Бутан и Джибути са в първите десет страни по растеж от 2007 година насам. Настоящата година ще премине и в усилия за спасяването на Големия бариерен риф и кампаниите да обръщаме повече внимание на природата.

Двучасовата дискусия за това какво ни очаква през и след 2018 година беше прекъсвана от кратки филми, които показваха красотата на българската природа, на обичаите при розобер, на историята на създаването на кирилицата.

Последвайте канала на