Защо тъгува Стефан Данаилов?

10 октомври 2011 18:06
1464
3

Не, това не е заглавие на филм. Това е споделената тъга на актьора, който иска когато се събуди усмихнатите му очи да срещат и виждат същто толкова усмихнати погледи, различни от днешните: „-Най-голямата ми мечта е да видя народа си усмихнат. Българите ежедневно се сблъскват с безработицата, несигурността и страха от репресии. Хората имат нужда от гаранция и сигурност, от личности, които да застанат зад тях”.

Казват, че усмивката е най-близкия път до сърцето. В същото време усмивката е и най-естествената защита срещу всичките видове начумерености. Стига, разбира се, на човек да са му останали достатъчно сили за да се усмихне. Особено днес, особено сега, най-вече у нас. Изобщо... колкото и рзлични да сме на пръв поглед, липсата на усмивки по лицата ни прави ужасяващо еднакви, ужасяващо приличащи си! Еднакви в тъгата и приличащи един на друг, скрити зад свитите и навъсени погледи.

„Тъжно е когато хората немеят
Лошо е, когато хората не пеят
Страшно е, когато хората не смеят да се смеят..”

Някога Радой Ралин роди тези думи във времето, в което в държавата се смеехме на един глас, а всеки различен от определяния за правилен глас беше запушван. Днес отново живеем във времето на тоталното единогласие, където някогашния бодигард „разсмива”, до сълзи поданниците с тоталното имитиране и копиране на минали образи. За разлика от Тодор Живков обаче той не ходи на театър. А това е сериозен недостатък, защото липсата на култура е очевидна.

Когато обаче смехът е в недостиг винаги е полезно да се сещаме и за една друга история, родена от мъдростта на императорския шут, който единствено е имал грижата да се движи до върховния владетел и от време на време да му подвиква:
-Ти си земен, да, ти си земен!

Историята още показва, при това с примери безброй, че всеки който е пренебрегвал този съвет си е отивал доста тъжно и безвъзвратно. Сега и ние имаме шанса да изпратим в миналото всичката днешна навъсеност – достатъчно е ако поне веднъж на ден си подаряваме по една усмивка?

Усмивките не се чупят, но поправят счупени сърца.